Велинград e спа столицата на Балканите. Всичко за Велинград ще откриете тук - Новини и личности от Велинград, бизнес и туризъм...

Поетична кутия

Re: Поетична кутия

Мнениеот dora » 25 Юли 2014, 14:24

Хайде нещо в поетичната кутия- до всички майки

А мама ми говореше по скайп

... а мама ми говореше по скайп
и исках да я галя по ръцете,
върху които двойка паяци
годините ѝ в мрежа вплетоха.
И исках да ѝ кажа как ми липсва,
как зее празнина в душата ми,
да ѝ разкажа тъжната си истина
и колко до сега съм се напатила,
и колко ми тежи вината...
Вината, дето бавно ме убива...

И колко всъщност мразя скайпа,
и опашатите лъжи, че съм щастлива.
... а мама ми говореше по скайп-а
и виждах във очите ѝ надежда,
че мога с всичко да се справя,
че всичко покрай мене се подрежда.
И трябваше да ѝ спестя заблудите,
но нямах сили да го сторя...
Затова се втурнах като лудите
със кармата си да се боря.
... а мама ми говореше по скайп
и колко ласкав бе гласът ѝ,
и вярваше във мене до безкрайност,
и ме побиваха студени тръпки
при мисълта, че хората са смъртни,
че утре може да потърся мама,
но с някой друг роднина да се свържа
и да ми каже - Майка ти я няма...
... а мама ми говореше по скайп,
накрая ме целуна през монитора
и аз потънах като в тайнство
и топла обич се разля в гърдите ми...

Румяна Симова
Аватар
dora
 
Мнения: 618
Регистриран на: 10 Фев 2009, 21:00

Re: Поетична кутия

Мнениеот dora » 14 Фев 2015, 12:01

В деня на виното и любовта-едно страхотно стихотворение

ЧАШИ ЗА ВИНО ......
Когато бедността ми беше млада -
като жена ми млада, като мен, -
си купихме в една дъждовна сряда
две чаши от един сервиз червен.
Щастлива беше първата вечеря:
две чаши вино - цяла нощ любов.
А ето ме сега - от студ треперя
след мебели със позлатен обков.
До новия им плюш съм като старец.
Те ще останат и след мене, знам,
а във смъртта се влиза като в арест -
със златни вещи не приемат там.
Това ме мъчи днес и ме тревожи:
дали и чашите ще станат прах.
Износих тридесет и девет кожи
и своя малка истина разбрах:
след мъките и горестите наши,
след часове на радост и на смях
остават само тези двете чаши,
а времето минава между тях.
И скърцат нощните му дървояди.
Да скърцат - за добро или за зло, -
но мойте чаши ще останат млади,
защото червей не яде стъкло.
Защото само любовта векува,
а всичко друго се превръща в прах.
Със тези чаши плаках и пирувах
и свойта малка истина разбрах:
Не ми е нужно пухено възглаве,
ни мебели със позлатен обков,
Две чаши вино за едно "Наздраве",
две чаши вино за една любов. ........
ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ
Аватар
dora
 
Мнения: 618
Регистриран на: 10 Фев 2009, 21:00

Re: Поетична кутия

Мнениеот dora » 21 Мар 2015, 10:57

На всички съфорумци- ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ!
ПРОЛЕТ

Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!

Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.

Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.

Тя пита: "Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?"
И после те грабва и носи
на своите светли крила.

В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.

Ти имаш любима? - Обичай!
Ти вярваш в живота? - Добре!
Подай си ръката челична -
отвънка е пролет! Здравей!
Аватар
dora
 
Мнения: 618
Регистриран на: 10 Фев 2009, 21:00

Re: Поетична кутия

Мнениеот drago » 26 Авг 2017, 16:10

Причини
margalo.bg

И небето си има причини
да потрепва понякога в страх.
Колко много еони, години,
то се взирало в земния прах.

А гърдите му дишали взора
и издишвало често мъгли,
но небето мечтаело хората
и безкрайните морски вълни.

И морето си има причини
да потрепва понякога в страх.
Сред вълни тюркоазено сини,
то се питало: „Бях ли, не бях?“

А очите му търсили свода,
иззад онзи бленуван тих бряг,
откъдето небето и хората
се прегръщали силно над тях.

И аз си имам безкрайни причини
да се крия – да ме е страх.
Бях сама милиони години
под небето – на морския бряг.

А душата ми търсеше смисъл,
окована в човешко сърце
и разпъваше пагубна мисъл,
мойто крехко и женско телце.

„Ако бях се родила в небето,
ако бях се родила море,
ако бях всичко туй, за което
всеки търси, а всъщност не е.“

И тогава намерих причина
въпреки, че ме е страх,
да приема на прага на зимата,
всичко туй дето съм, и не бях.
Ако си направил добро – скрий, ако са ти направили добро – разкажи
Аватар
drago
 
Мнения: 4
Регистриран на: 20 Авг 2017, 17:50

Re: Поетична кутия

Мнениеот dora » 29 Авг 2017, 11:21

Драго ме провокира и сега пускам едно стихотворение, което много ме трогна!
НЕЖНОСТ

Додето сме млади, додето сме хубави,
Обичта покрай нас все кръжи и кръжи...
Очите ни срещат погледи влюбени,
Ушите ни слушат мили лъжи –

И ний разцъфтяваме като горди кринове,
Къпани от ласкави дъждове,
Галени от ветрове копринени,
Блеснали в лъч мигновен...

Но когато очите ми избелеят
И по ръцете избият кафяви петна,
Когато косата ми със снега се слее
И стана просто стара жена –

От всички, които са ме любили,
Край мен ще остане само един:
И за него аз ще съм винаги хубава,
Неотделима, както преди.

Той ще милва ръката ми стара и грозна,
Ще ме води полека с усмивка добра...
Затова сега мисля със нежност за този,
Със когото ще се състаря.

Станка Пенчева
Аватар
dora
 
Мнения: 618
Регистриран на: 10 Фев 2009, 21:00

Предишна

Назад към Хобита

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта

cron