Поетична кутия

[Blind man]

Не съм префинен англичанин
във жегата да пия чай,
а като редови велинграчанин
ще смуча бири, то се знай !
Наистина расте корема
и си дежурен по кенеф,
но все пак колкото поема
ще си я изпикая с кеф !

[Симела]

Бре, бре, Blind man, бива си те, много точно си го написал!!!

[e-trn]

Blind man, модерен хибрид епикуреец, хибрид, защото доста отношение има към политиката
Поздрави за римите

[Blind man]

Изложих се, заблудих ви без да съм го искал, извинете ме, защото това не са мои рими, само съм сменил врачанин с велинградчанин. За разтушване във фейса съм харесал страницата на ПИЯНИЯТ БАРД, та той е авторът. Ето още едно бирено от същото място:

ТВЪРДА ВОДА

Водата тук в България е твърда
и котления камък ти не мърда
когато често я употребяваш !
Съвет от мен - с водата да внимаваш !

При всеки сгоден случай пийвай бира
тя чудодейно неутрализира
отявлената твърдост на водата -
след седмата омекват ти краката !

Освен това от всички питиета
чрез бира път най-кратък до клозета
намираш и след цяла каса знаеш
не камък, а Скала ще изпикаеш ...

П.П.:

... защото доста отношение има към политиката

Не разбрах какво отношение имам с политиката?

[e-trn]

Не разбрах какво отношение имам с политиката?

Отношение дотолкова, че да се интересуваш/вълнуваш/обсъждаш. В чиста форма в епикуейската философия политиката се избягва, не само да не участваш, а и да не си натоварваш съзнанието по какъвто и да е начин с нея.

[Lizet]

Здравейте приятели на поезията,за първата ми среща с Вас съм избрала стихове от любима моя авторка

Беззаглавно настроение
автор: SelveR

Понякога съм трудна за намиране.
Невидима съм. Никого не чувам.
И сякаш съм във нищото зазидана.
Във сънища най-лесно се изгубвам.

Понякога съм трудна за сънуване.
Безсъница да бъда пò обичам.
Тогава съм най-лесна за тъгуване.
И страшно заприличвам на кокиче.

Понякога съм лесно разпиляема.
Тогава не обичам ветровете.
Нецяла съм след всяко оцеляване.
От бурите заяквали крилете.

Понякога съм трудна за прегръщане.
Броя си страховете и бодлите.
И късно е за всякакво завръщане -
обратните посоки са изтрити.

Понякога съм лесна за отричане.
Тогава съм от вятър и прозирам.
А името ми е Ужасно Ничия.
И просто знам - на никого не липсвам.

[Симела]

Хубав стих, Лизет! С интересен финал, но напиши пълното име на авторката.

[Lizet]

И на мен не ми е известно истинското име на авторката,навсякъде се подписва с псевдонима си-Селвер,ето тук можете да видите профила й:
http://otkrovenia.com/main.php?action=s ... SAS&tab=1#

[dora]

Позабравихме я поетичната кутия, а в такова време така съм настроена за поезия!

С Н Я Г

И пак потъвам в тишината
на малкия сънуващ град.
Снежинките край мен се мятат,
затрупват моя път назад.
И аз очаквам непременно
след малко да те срещна пак –
от синя лампа озарена,
в косите – шепа първи сняг...
С мълчание да те спечеля.
И пътят ни да стане общ.
Да ни събира и разделя
отново всяка нова нощ.
...Мълчат дърветата бездомни.
Дали си още в този град?
Попитах и снега – не помни.
Снегът е много, много млад.


Георги Константинов

[Blind man]

Знаеш ли как ми се живее,
За да се наслаждавам на кървавия изгрев,
Да живея само за да обичам
Всички, които са близо до мен

Знаеш ли как ми се живее,
За да се събуждам рано сутрин до теб,
и да сваря ароматно кафе,
Докато целият свят все още спи.

Знаеш ли как ми се живее,
Така, както не го пише по книгите,
Ще раздам всичко, което притежавам,
За да ме запомнят дори и децата.

Знаеш ли как ми се живее,
Дори когато съм на смъртното легло,
Ще се изправя, за да обявя на всички,
«Ще се върна дори от онзи свят»

Знаеш ли как ми се живее
Дори в онази съдбовна минута
Ще забравя всичко лошо, на всеки ще простя
Само в опрощението е нашето спасение

Знаеш ли как и се живее,
На спящата вишня в зимната градина,
За да разцъфне през пролетта
Това дърво за нов живот.