Поетична кутия

[dora]

Едно чудесно стихотворение на Андрей Германов

Денят навярно ще е хубав ден.
Небето синьо и дълбоко свети
зад хребета, излеко позлатен
изгряват синьо-златни върховете

О, уморена есенна печал,
такава чистота сияе в тебе!
Цветя горчиви с дъх заесенял
изпълват необятното поднебие.

И уморено птиците летят.
чертаят върху синьото крилата
неначертан от никой още път,
далечен път, пронизал небесата.

Смълчава се природата. Звучи
у мене тоя безначален полет
и в мене гледат хиляди очи
и хиляди души чрез мен се молят.

Да грее оня хребет позлатен,
невидимо да пее нейде ручей,
ДЕНЯТ ДА БЪДЕ ПРОСТО ХУБАВ ДЕН
ИНЕЩО ХУБАВО ДА НИ СЕ СЛУЧИ !

[dora]

Още един хубав стих в поетичната ни кутия. Сега, като го пускам, се сещам: Къде е Дан? Той все изразява мнение по тази тема.

Защо не можем като птиците
да сме щастливи всяко лято?
Угасва пламъка в зениците
като звезда във мътно блато.
И става тъй,че под чадърите
на привлекателни омрази
жадуваме за милосърдие,
което любовта да пази.
И само да не сме самички
и вяра в дружбата да свети -
приемаме от безразличните
най-безучастните съвети.
А сетне плачем от плесниците
на изменилите приятели
и че не можем като птиците
да сме щастливи всяко лято.
П.МАТЕВ

[dora]

Един хубав есенен стих на Петя Дубарова

Есенна вечер


Петя ДУБАРОВА

Сред настръхнали дървета

с крачка бавна и предвзета

се разхожда сънен вятър

със корона от листа,

а изкаляните стъпки,

потъмнели като кръпки,

се разбягват из асфалта

и облизват есента.



А прозорците сънливи

светлините си игриви

от гърдите си издухват,

като рибешки очи

се вторачват в тъмнината

и излъчват към земята

от пердетата неспрени

електрически лъчи.



И макар че тази есен

охлади добрата песен

на дървета и прозорци,

на вериги от листа,

тя придаде на града ни

красота като в съня ми,

но живота му от лято

осоли като сълза

[dora]

В тази поетична кутия в последно време все аз пускам, но ето едно хубаво стихотворение:

КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ

О, само който дръзне да се бори,
ще има този шанс – да победи.
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш.

Тогава всяка пречка е дразнител.
Да я надмогнеш – дълг неотменим.
Роденият да бъде победител
и пречките използва за трамплин.

И даже ад пред теб да се отвори,
вдигни очи и светлината виж!
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш!

РУМЕН ЧЕНКОВ

[megalamer]

В тази поетична кутия в последно време все аз пускам, но ето едно хубаво стихотворение:

КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ

Тъй като цял ден няма вода, първата ми мисъл кат видях че си писала тук беше, че вече изразяваш недоволството си в мерена реч

[Симела]

Добрите хора страдат безнадеждно,
усмивката им винаги е мила,
дори прощават изневяра,
защото любят с тиха сила!

Добрите хора за щастие жадуват,
плача си крият, все се смеят,
подараци с последен лев купуват,
но с жест да поднесат умеят!

Добрите хора си отиват рано,
а лошите остават на банкет,
животът е лотария с награди,
но кой е печелившият билет?

Добрите хора вечно са самотни,
а лошите живеят на стада,
човек привиква някак неохотно,
да казва НЕ, когато мисли ДА!

Добрите хора пеят тъжни песни,
а лошите тържествен дитерамб,
животът е прекрасен, но не лесен,
когато нямаш сигурен гарант!

Добрите хора никога не молят,
успеха в работата си намират,
но когато на света ги вече няма,
тогава ги желаят и разбират!

Дамян Дамянов

[dora]

Симела, много хубаво стихотворение си пуснала, но малко тъжно. Аз случайно открих едно много хубаво есенно стихотворение и го пускам.

Есенно блаженство


Дърветата почти са се съблекли.

Тук-там се люшка някой лист.

Кафяво-сух, набръчкан и олекнал -

на паяжинка само се крепи.



Тревиците шептят на пресекулки,

нагазени от някое щурче,

захвърлило последната цигулка

и сгънало душицата одве.



А аз се гмурвам плавно във покоя,

съблякла всички пластове тъга.

Потъвам във уханните подмоли.

И стихнала замирам в блаженство.

Людмила Билярска

[Anna]

Прекрасни са,всичките!

[mirrea]

"Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"

Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!"

Хр. Ботев, колко актуално звучи и днес!


Народе????.
"На страница 115 в тефтерчето на Васил Левски пише : "Народе ????." с четири питанки и една точка. Интересното е, че на тази страница има следи от сълзи ( най-вероятно сълзите на Левски). Но защо е плакал Левски? Какво го е тревожило ? Какво общо има народът ?Нали част от този народ са били Христо Ботев, Любен Каравелов ,Стефан Стамболов,Георги Раковски , Иван Вазов, Георги Бенковски и много други видни личности? Нали самият Левски е част от българския народ? Та нали нашият народе най-гостоприемният, най-интелигентният, най-смелият, най-мъдрият и един от най-древните ( споредедна легенда Ноевият син Яфет имал син Гомер,чийто син пък е Тагарма , а той пък имал десет сина, от които деветият се казвал Болгар – родоначалникът на българите)?Постоянно слушаме, че българските земи са най-красиви ,че българките са най-прекрасните жени , а като българските мъже няма никъде другаде по света. Защо тогава Васил Иванов Кунчев отделя цяла страница само на една единствена дума –„ народе” .И какво е значението на пунктуационните знаци ?"

"…А страничката, види се, е мокра…

Какво? Сълза? Кал? Кръв?… Листът мълчи.

Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!

Нима е носил кал – тъй чист дълбоко?

Той – чистият, с безсълзните очи?

Чия ли кал – ако е кал? – сребриста

светлее в жълтеникаво клише?

Чия ли кръв е капнала на листа?

Чия ли мръсна болка свети чиста

по пътя му към святото въже?

Какво е питал с този вик, раздърпан

в шест букви с питанки накрая? И плачът

пелин ли жъне с четирите си сърпа,

които карат всеки да изтръпне?

Подир „Народе????“ И мълчат! Мълчат!

Какъв „народ“? И кой „народ“? Проклето

въже от Къкрина до София виси!

Какъв народ бе племето, което

тъй не успя от двайсет заптиета

единствения – него – да спаси?

Къде се беше изпокрил? Къде бе

се поприбрал на топло и добре,

та не можа на оня вълчи хребет

една потеря малка да издебне?

А тръгнал бе за него той да мре!…

За същия… Един от двайсет воден.

Един измежду цял народ „свещен“…

От четри страшни питанки прободен,

и днес кърви духът ми цял – „Народе????“

Ни глас, ни образ… Питанките – в мен!

И, грях – не грях, ги вадя и се кръстя -

под тях, прости ми, Боже, лик личи:

ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо…

А ти, народе мой, и чист, и мръсен,

на онова въже го окачи!"

– Дамян Дамянов

[mirrea]

ЕМИГРАНТСКИ РАП

Прощавай, Родино България,
с вулгарните си чалга-певици.
С педерасти с имплантирани цици.
С травестити и сифилистици
и роми възпяващи крадени жици.
С ученици на наркотици.
С проститутки в крайпътни редици,
а журналистите пишат за жрици
(нали са си сродни душици…)
С трагични актьори – комици
и комични актьори – трагици-
легион сексуалексцентрици.
С измислени псевдо класици.
С "екстрасенси",с клошарки-"светици"
и полковници вместо владици.
С телевизионните си склеротици.
С комунягите мулти – критици.
С взривени четиринадесет войници
от марсианци или от лунатици.
С бандити вместо политици-
прагматици с паници,с лъжици
и милиони тютюн-фанатици.
С още толкова алкохолици.
С нелекувани шизофреници
и емигранти като мен-мъченици...
Дано магически антибиотици
излекуват те-сбогом България!