По това стихотворение Георги Христов изпя една от най-хубавите си песни.
Нямам нужда от много приятели
Текст: Рашко Стойков
Нямам нужда от много приятели...
Стигат ми двама-трима,
ала само такива, които в сърцата си
рани от моите болки да имат.
Ала само такива, които
с радост те срещат, с радост - изпращат.
В своите редки и трудни празници
моите песни те да си пеят.
Ала само такива, които
гръм ли удари, свят ли помръкне -
даже и в гроба да знаеш,
че някой рови земята,
да те измъкне.
Велинград e спа столицата на Балканите. Всичко за Велинград ще откриете тук - Новини и личности от Велинград, бизнес и туризъм...
Поетична кутия
Re: Поетична кутия
Малко съм на тъжна вълна и ви изпращам този стих
КЪМ СЕБЕ СИ
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен,най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
но кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко,не загубвай себе си-
единствено така ще го решиш.
Дамян Дамянов
КЪМ СЕБЕ СИ
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен,най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
но кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко,не загубвай себе си-
единствено така ще го решиш.
Дамян Дамянов
-
dora - Мнения: 618
- Регистриран на: 10 Фев 2009, 21:00
Re: Поетична кутия
Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека‚ нека да бъда твоята есен.
Нека да бъда твоята есен –
ще тежа във ръцете ти златна и зряла.
Ще се стича в сърцето ти моята сладост
и кръвта ти ще стане вино‚ есенно младо.
Дрехата си ще ти постилам
като златна шума.
И укротена‚ и немилвана
аз до теб ще лежа безшумно.
Не можах да бъда твоята пролет –
друг окърши клоните нацъфтели.
Не можах да бъда твоето лято –
друг се къпа в реките горещи и бели.
Няма да минат пролетни мълнии‚
и юлски горещници няма да има‚
с кротка нежност ще те изпълня‚
с ябълков дъх и с нещо без име.
Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека‚ нека да бъда твоята есен.
Станка Пенчева
Не можах да бъда твоето лято.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека‚ нека да бъда твоята есен.
Нека да бъда твоята есен –
ще тежа във ръцете ти златна и зряла.
Ще се стича в сърцето ти моята сладост
и кръвта ти ще стане вино‚ есенно младо.
Дрехата си ще ти постилам
като златна шума.
И укротена‚ и немилвана
аз до теб ще лежа безшумно.
Не можах да бъда твоята пролет –
друг окърши клоните нацъфтели.
Не можах да бъда твоето лято –
друг се къпа в реките горещи и бели.
Няма да минат пролетни мълнии‚
и юлски горещници няма да има‚
с кротка нежност ще те изпълня‚
с ябълков дъх и с нещо без име.
Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека‚ нека да бъда твоята есен.
Станка Пенчева
-
Симела - Мнения: 529
- Регистриран на: 28 Май 2009, 21:54
Re: Поетична кутия
Край извора от жажда ще загина,
край огъня треперя вкочанен,
в родината си сякаш съм в чужбина,
като във пещ пламтя и съм студен.
Съвсем съм гол и царски пременен,
усмихнат плача, чакам без отрада,
посрещам мъката като награда,
могъщ и слаб в един и същи час,
от радостта не чувствувам аз наслада,
добре приет и нежелан съм аз.
Не вниквам в очевидната картина,
а спорното е сигурно за мен,
в незнаен път с доверие ще мина,
в случайността съм твърдо убеден.
Печеля, но от загуби сломен,
в зори усещам нощната прохлада,
лежа, а пък пръстта под мен пропада,
без пукнат грош съм по-богат от вас,
наследник съм, но дял не ми се пада,
добре приет и нежелан съм аз.
Безгрижен съм, ала като мнозина
от тежка участ съм сломен,
гневът ми е възторг наполовина,
от откровеността съм оскърбен.
Ще тръгна с онзи, който някой ден
посочи лебед стар за врана млада,
щади ме този, който ме напада,
лъжата с истината смесва глас
и спомням си забравена досада -
добре приет и нежелан съм аз.
Сбрах, господи, от знания грамада,
а сред невежество душата ми пропадa,
пристрастен, искам равенство за нас.
Залог ли търся? Чакам ли пощада?
Добре приет и нежелан съм аз.
Франсоа Вийон
край огъня треперя вкочанен,
в родината си сякаш съм в чужбина,
като във пещ пламтя и съм студен.
Съвсем съм гол и царски пременен,
усмихнат плача, чакам без отрада,
посрещам мъката като награда,
могъщ и слаб в един и същи час,
от радостта не чувствувам аз наслада,
добре приет и нежелан съм аз.
Не вниквам в очевидната картина,
а спорното е сигурно за мен,
в незнаен път с доверие ще мина,
в случайността съм твърдо убеден.
Печеля, но от загуби сломен,
в зори усещам нощната прохлада,
лежа, а пък пръстта под мен пропада,
без пукнат грош съм по-богат от вас,
наследник съм, но дял не ми се пада,
добре приет и нежелан съм аз.
Безгрижен съм, ала като мнозина
от тежка участ съм сломен,
гневът ми е възторг наполовина,
от откровеността съм оскърбен.
Ще тръгна с онзи, който някой ден
посочи лебед стар за врана млада,
щади ме този, който ме напада,
лъжата с истината смесва глас
и спомням си забравена досада -
добре приет и нежелан съм аз.
Сбрах, господи, от знания грамада,
а сред невежество душата ми пропадa,
пристрастен, искам равенство за нас.
Залог ли търся? Чакам ли пощада?
Добре приет и нежелан съм аз.
Франсоа Вийон
-
mirrea - Мнения: 1741
- Регистриран на: 02 Авг 2009, 13:17
Re: Поетична кутия
По случай Новата Година няколко хайку:
Нова година.
Спомням си
Една тъжна есенна вечер.
Башо
На годината нова
първият ден свършва.
Отекват вечерни камбани.
Хакки
Ден първи от новата година.
Глас на славей —
Песен от миналото…
Чора
Равнинна река —
отеква шумът на водата.
Нова година.
Райдзан
Нова година!
Не се сърдя на тези,
дето тъпчат снега.
Яю
Изгрява първи ден
на новата година.
Вчера — колко си далече!…
Ичику
Нова година.
Спомням си
Една тъжна есенна вечер.
Башо
На годината нова
първият ден свършва.
Отекват вечерни камбани.
Хакки
Ден първи от новата година.
Глас на славей —
Песен от миналото…
Чора
Равнинна река —
отеква шумът на водата.
Нова година.
Райдзан
Нова година!
Не се сърдя на тези,
дето тъпчат снега.
Яю
Изгрява първи ден
на новата година.
Вчера — колко си далече!…
Ичику
In order to be irreplaceable one must always be different.
-
kalispera - Мнения: 1591
- Регистриран на: 04 Фев 2009, 12:45
Re: Поетична кутия
Калиспера, ти ме изуми! Пуснала си страхотно хайку!
-
dora - Мнения: 618
- Регистриран на: 10 Фев 2009, 21:00
Re: Поетична кутия
НОВАТА ГОДИНА
Безименна идвам. Вий дайте ми име!
И празна дохождам. Вий дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие в своя живот.
Щастлива наричат ме Нова Година
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.
От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крий златен пясък за смели ръце.
Аз взимам и давам. Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя — чудата река.
Безименна идвам. Вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечностт
Безименна идвам. Вий дайте ми име!
И празна дохождам. Вий дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие в своя живот.
Щастлива наричат ме Нова Година
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.
От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крий златен пясък за смели ръце.
Аз взимам и давам. Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя — чудата река.
Безименна идвам. Вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечностт
-
Симела - Мнения: 529
- Регистриран на: 28 Май 2009, 21:54
Re: Поетична кутия
Симела написа:НОВАТА ГОДИНА
Безименна идвам. Вий дайте ми име!
И празна дохождам. Вий дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие в своя живот.
Щастлива наричат ме Нова Година
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.
От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крий златен пясък за смели ръце.
Аз взимам и давам. Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя — чудата река.
Безименна идвам. Вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечностт
Симела, кой а авторът на стихотворението?
In order to be irreplaceable one must always be different.
-
kalispera - Мнения: 1591
- Регистриран на: 04 Фев 2009, 12:45
Re: Поетична кутия
ПЛАКАЛА Е ГОРЧИВО НОЩТА...
Плакала е горчиво нощта,
плакала е мълком сирота,
че за нея белий ден нехае,
че не иска той дори да знае
туй що мъчи нейното сърце
и каква й скръб тъми лице!...
И когато сипна пак зората —
от сълзите на нощта земята
бе покрита с бисерна роса;
и во всяка капчица-сълза
се огледва белий ден сияен —
и усмихнат мина пак нехаен.
Пенчо Славейков
Плакала е горчиво нощта,
плакала е мълком сирота,
че за нея белий ден нехае,
че не иска той дори да знае
туй що мъчи нейното сърце
и каква й скръб тъми лице!...
И когато сипна пак зората —
от сълзите на нощта земята
бе покрита с бисерна роса;
и во всяка капчица-сълза
се огледва белий ден сияен —
и усмихнат мина пак нехаен.
Пенчо Славейков
In order to be irreplaceable one must always be different.
-
kalispera - Мнения: 1591
- Регистриран на: 04 Фев 2009, 12:45
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта