Поетична кутия

[Симела]

Дан, това стихотворение е на Виринея Вихра,
починала през 1995 година. Ето едно друго нейно стихотворение

И пак молби и разкаяния...
И пак за прошка съм готова.
И с болка търся оправдание,
а не присъда най-сурова!
Готова съм да си отида,
но пак стоя и пак съм бледа.
Отново моята обида
се слива с твоята победа.
За миг в една безлична фраза
проплаква моята тревога...
И пак не мога да те мразя...
А себе си да мразя мога!

[Симела]

Дан, забравих да ти пусна загадка. Ето ти цяло стихотворение . Познай кой го е написал.


Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Имъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани!"

[kalispera]

Усещам, че в поетичната кутия се готви вече Св.Валентинска тематика
Хайде, Дан, отгатвай загадката. Аз си пропуснах реда.

[mirrea]

И двете загадки ако не ги знаеш можеш да намериш с гугъл търсачката, дайте загадки които ги няма в гугъла, макар че почти всичко е качено в нета вече...

[dan]

Стихотворението е на Веселин Ханчев ,,Любов.Симела познай ; По пътя ме застигна мрак,планински вятър,силен мраз........

[mirrea]

Дан стихотворението е на Р. Бърнс
"Девойката,която ми постла легло"
По пътя ме застигна мрак,
планински вятър,силен мраз,
замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.
За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през нощта ми даде тя.
Дълбоко й благодарих
за нейното добро дело-
учтиво й се поклоних
с молба да ми даде легло.
Тя с тънко ленено платно
легло в къта ми постла,
наля ми в чашата вино
и лека нощ ми пожела.
Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде.
С една възглавница в ръка
се върна тя при мен завчас.
Със таз възглавница-така
я взех в прегръдките си аз.
Тя трепна в моите ръце
и каза,като мен се сви:
-О,ако има в теб сърце,
моминството ми остави!
Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело.
С уханни устни беше таз,
която ми постла легло.
Бе хладен нежния й крак
и кръгла малката й гръд:
две малки, бели преспи сняг,
навени в този таен кът.
Целувах милото лице,
косите й от мек атлаз
и тъй с момичето в ръце
в сън дълбок потънах аз.
И пред разсъмване почти,
за път,когато бях готов:
О ти,озлочести ме ти!-
ми каза моята любов.
Целувах скъпото лице,
очите пълни със тъга,
и казах:"Тези две ръце
ще ми постилат отсега."
Тогаз тя взе една игла
и дълго ши през този ден.
Сама до хладните стъкла
тя риза шиеше за мен.
Години има оттогаз,
бледнее бялото чело-
но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.
*********************************
Ето едно от мен:

Това си ти за хладния ми взор:
Прохладен дъжд през много жарко лято.
И с тебе аз съм вечно във раздор,
Като лихвар със скритото си злато.
и т.н...
Познайте кой е писал това?

[megalamer]

Ето едно от мен:

Това си ти за хладния ми взор:
Прохладен дъжд през много жарко лято.
И с тебе аз съм вечно във раздор,
Като лихвар със скритото си злато.
и т.н...
Познайте кой е писал това?

Ама и вие сте едни такива поетични.... не го вдявам нещо това изкуство аз... сигурно щото съм си един прост каменчанин...
Ето сега примерно последните строфи.... не разбирам защо един лихвар трябва да е в раздор със скритото си злато?

[mirrea]

Ето сега примерно последните строфи.... не разбирам защо един лихвар трябва да е в раздор със скритото си злато?

Като го видиш цялото ще разбереш.

[dan]

Браво Мирея позна,а сега нещо от най силният български лирик-Душата ми е стон.Душата ми е зов.......

[Симела]

Дан, може би няма човек, който да не знае прословутото стихотворение на Яворов, посветено на Лора

На Лора

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов…

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка —

и в мъката любов!



Миражите са близо, — пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек…

Миражите са близо, — пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, —

тя — плът и призрак лек!