Велинград e спа столицата на Балканите. Всичко за Велинград ще откриете тук - Новини и личности от Велинград, бизнес и туризъм...

Поетична кутия

Re: Поетична кутия

Мнениеот mirrea » 24 Юни 2012, 23:43

Елисавета Багряна - Стихии

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
префучава през боазите, вдига облак над диканите,
грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,
сваля портите, оградите и децата по мегданите -
в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде напролет яростна,
разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите
и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна -
къщиците и градинките, и добитъка на хората -
в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то
в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени,
на които с букви кирилски пише "черното" и "бялото" -
в избите студен, каменни, завещани от дедите ни -
в родния ми град?

Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?
Аватар
mirrea
 
Мнения: 1741
Регистриран на: 02 Авг 2009, 13:17

Re: Поетична кутия

Мнениеот Симела » 09 Авг 2012, 10:56

Превратности

Жените заминават на гурбет.
И силните мъже се съгласяват.
Коя със влак. Коя със самолет...
Жените им- отиват на печалба.

А те се мръщят- театрално зли.
Наследниците на хайдути страшни.
Без работа. Без обич. Без пари.
На бой за хляб жените си изпращат.

И страховито в кръчмите седят.
Дори не псуват времето превратно.
Те бяха първи в битки.Досега.
Но отсега – нататък е...обратно.

Жени- мъже! Мъже – жени! Живот?
Народът ни, това ли заслужава?
По дяволите гражданство и род,
когато имаш мащеха държава!

Александър Калчев
Аватар
Симела
 
Мнения: 529
Регистриран на: 28 Май 2009, 21:54

Re: Поетична кутия

Мнениеот Симела » 09 Авг 2012, 11:12

Душата ми вихрушка я обрули,
защо я пуснах гола и пеша
сред вашите ласкателства и хули...
Защо ви дадох своята душа?

Защо ли като храм ви я отворих
без да помисля аз, че някой ден
незнайно кой от вас, жестоки хора
иконите без свян ще окраде.

Не съжалявам, че е пуст олтара
и че вратите са разбити с бяс,
но съжалявам че със свойта вяра
днес няма где да се помоля аз.

Душата ми, обрулена и мъртва
пустее без икони и олтар?
Във нея аз ви пуснах като в църква,
а трябваше да сложа катинар!

Дамян Дамянов
Аватар
Симела
 
Мнения: 529
Регистриран на: 28 Май 2009, 21:54

Re: Поетична кутия

Мнениеот Симела » 25 Сеп 2012, 10:50

Позабравихме я тази тема


Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде, кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари -
недей се отчайва, недей се навежда,
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто.

Какво е охолство, какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига,
кажи си наум кротко думата "стига!"
и вярвай, че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя.
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто!

Недялко Йорданов
Аватар
Симела
 
Мнения: 529
Регистриран на: 28 Май 2009, 21:54

Re: Поетична кутия

Мнениеот Мортен » 28 Окт 2012, 20:55

:) Извинете ако е вече пускано, но много ми харесва
Франсоа Вийон- Молитва

Дорде се върти земята и слънчев отблясък
играй,
на кого каквото не стига, всекиму,
господи, дай:
разум дай на мъдреца, на страхливеца —
кон устрелен,
дай на щастливия — злато…
И не забравяй за мен.
Дорде се върти земята — господи,
ти си над нас! —
дай на живия властник
да се насити на власт,
дай на прахосника щедрост
даже в последния ден,
дай на Каин утеха…
И не забравяй за мен.
Зная, че ти си всесилен,
вярвам в твоята мъдрост без край,
както пада войника и вярва, че го чака
небесен рай,
както в тихите твои думи вярва нашият
слух несмутим,
както вярваме ние самите, без да знаем
какво творим!
Господи, боже мой с тия зелени очи!
Дорде се върти земята
и удивено мълчи
и дордето все още и стигат
време и огън
свещен,
дай ти на всеки по нещо…
И не забравяй за мен
Мортен
 
Мнения: 98
Регистриран на: 20 Яну 2012, 13:39
Местоположение: Велинград

Re: Поетична кутия

Мнениеот Мортен » 30 Окт 2012, 23:27

Финдли
Робърт Бърнс

— Кой хлопа в този късен час?
— Аз хлопам — каза Финдли.
— Върви си! Всички спят у нас!
— Не всички! — каза Финдли.

— Не зная как си се решил…
— Реших се — каза Финдли.
— Ти май си нещо наумил.
— Май нещо — каза Финдли.

— При тебе ако дойда вън…
— Ела де! — каза Финдли.
— Нощта ще минеме без сън.
— Ще минем! — каза Финдли.

— При мен да дойдеш, току-виж…
— Да дойда? — каза Финдли.
— До утре ти ще престоиш.
— До утре! — каза Финдли.

— Веднъж да минеш моя праг…
— Да мина! — каза Финдли.
— И утре, знам, ще тропаш пак.
— Ще тропам! — каза Финдли.

— Ще ти отворя, ала чуй…
— Отваряй!… — каза Финдли.
— Ни дума някому за туй.
— Ни дума! — каза Финдли.
Мортен
 
Мнения: 98
Регистриран на: 20 Яну 2012, 13:39
Местоположение: Велинград

Re: Поетична кутия

Мнениеот kalispera » 02 Ное 2012, 00:54

Мортен написа:Финдли
Робърт Бърнс

— Кой хлопа в този късен час?
— Аз хлопам — каза Финдли.
— Върви си! Всички спят у нас!
— Не всички! — каза Финдли.

— Не зная как си се решил…
— Реших се — каза Финдли.
— Ти май си нещо наумил.
— Май нещо — каза Финдли.

— При тебе ако дойда вън…
— Ела де! — каза Финдли.
— Нощта ще минеме без сън.
— Ще минем! — каза Финдли.

— При мен да дойдеш, току-виж…
— Да дойда? — каза Финдли.
— До утре ти ще престоиш.
— До утре! — каза Финдли.

— Веднъж да минеш моя праг…
— Да мина! — каза Финдли.
— И утре, знам, ще тропаш пак.
— Ще тропам! — каза Финдли.

— Ще ти отворя, ала чуй…
— Отваряй!… — каза Финдли.
— Ни дума някому за туй.
— Ни дума! — каза Финдли.


Браво и на преводача - Владимир Свинтила.
Рядко се замисляме за изключителната роля на преводача, особено пък, когато става въпрос за поезия!
In order to be irreplaceable one must always be different.
Аватар
kalispera
 
Мнения: 1591
Регистриран на: 04 Фев 2009, 12:45

Re: Поетична кутия

Мнениеот Мортен » 02 Ное 2012, 19:50

:) Абсолютно съм съгласен. Всъщност преводача е един вид съавтор, който от сърце и душа трябва да пресъздаде чувствата и идеите на автора по най-добрия начин. Много е важен преводачът( както и редактора, впрочем) Чета сега едни сборници разкази на Чандлър(пет томчета са общо) И...има голяма разлика в преводите. Чандлър е много сочен и има неповторими попадения. Само някои му влизат в кожата... Ето още малко Бърнс. Прекрасен е.

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някого целувал някой
в цъфналата ръж?
Мортен
 
Мнения: 98
Регистриран на: 20 Яну 2012, 13:39
Местоположение: Велинград

Re: Поетична кутия

Мнениеот Blind man » 04 Ное 2012, 09:29

В КРАК С ВРЕМЕТО
/автор неизвестен, по Р. Бърнс/

В крак с времето вървя,
до мене – премиера,
картофи ще садя
тъй рече – премиера.

Овце ще поведа,
до мене – премиера,
ах как ще ги доя,
да пие – премиера.

И църкви ще строя,
до мене – премиера,
да вярват хората,
и те на премиера.

И мощите свети,
но не на премиера,
ще донесат пари,
и те кат премиера.

Виж, нов се път строи
по него – премиера,
и журналист търчи:
„Хвала на премиера!“

Обект се нов откри.
От кой? – От премиера.
Що имаме блага,
са все от премиера.

Ти тука остани,
над тебе -премиера,
и блей, овца бъди
прославяй – премиера.
Не, просто това, което е тука, да чуя и видя не искам...
Аватар
Blind man
 
Мнения: 715
Регистриран на: 06 Апр 2012, 23:10
Местоположение: България

Re: Поетична кутия

Мнениеот Симела » 15 Яну 2013, 10:44

Дамян Дамянов, "Мъчен човек"

Казваш ми: „Тежък и мъчен човек!“
Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.
Но във живота — ни лесен, ни лек —
вече ми втръсна от лесните хора.
Тях ще ги срещнеш на път и под път —
не хора, а ангели същи небесни.
Пълен със тях е и пъка светът
от лесните хора.
Те, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене, край нас
и без да ги викаш. И в лесното само.
В минутата лека и в лесния час,
когато от тях нужда никаква нямаш.
Празни и леки, със дух — пушек лек —
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща.
С най-мъчната дума, с най-лютия лек
ще дойде той раната в теб да затвори.
Да, нека съм тъжен и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!
Аватар
Симела
 
Мнения: 529
Регистриран на: 28 Май 2009, 21:54

ПредишнаСледваща

Назад към Хобита

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта