Велинград e спа столицата на Балканите. Всичко за Велинград ще откриете тук - Новини и личности от Велинград, бизнес и туризъм...

Забавни истории, смешни стихчета

Вицове, забавни истории, смешни клипчета

Забавни истории, смешни стихчета

Мнениеот mirrea » 10 Яну 2010, 17:30

Не знам кой е автора...

Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!
Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!
Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.
Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам -
тъй са възхитих.
Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!
Са умислих утведнъшки -
как навън ш' въря
Момцити ку са натръшкат
кату ма съзрат
С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста...
И къдету койт' ма срещни -
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!
Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.
Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикраснус,
мой са пубулейш.
Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж!)
Аватар
mirrea
 
Мнения: 1741
Регистриран на: 02 Авг 2009, 13:17

Re: Забавни истории, смешни стихчета

Мнениеот dan » 10 Яну 2010, 19:32

:lol: :lol: :lol: .....Макар,че трудно се чете/по добре е да се слуша/много ме разсмя.
dan
 
Мнения: 167
Регистриран на: 11 Окт 2009, 21:15

Re: Забавни истории, смешни стихчета

Мнениеот theclansman » 12 Яну 2010, 03:24

на това винаги съм се разцепвал от смях :D :

Действието се развива в далечното лето господне 1996-то. Моя милост вече старо куче в аскера. С какъв акъл, военните ме бяха направили сапьор, не ми е ясно до ден днешен. Или не са забелязали налудничевия блуждаещ поглед, или бяха решили, че защото съм завършил тахникум, има шанс да различа противотанкова мина от кравешко лайно. Дори за целта да ми се наложи, да използвам вкусовите си рецептори.
В тогавашния момент обаче, ме занимаваха съвсем различни проблеми. Същата сутрин бях получил писмо от любимата. Писмото беше дълго към четири страници и изпълнено със солидна доза нежност. Проблема беше, че цялото писмо би могло спокойно да се резюмира така: "Минаваш на чикии, той не е толкова хубав колкото теб, но е тук...". Здрава женска логика, която ми се стовари, като саксия с бегония, върху случаен минувач. Лошото е, че когато си на 19 и си в казармата, с радост би избрал саксията. Та седя си аз на чешмичката на плаца, гледам в една точка, като току що шомполиран, долната ми челюст любопитно се е приближила до топките ми, а пръстите ми се опитват да направят от писмото парченца, видни само през електронен микроскоп.
В този момент към мен се приближава Пецата/ака - редник Петков/. Пецата е рожба на едно Тетевенско село, 140 кила по чорапи и с лазурен поглед, на надзирател в централния с махмурлук. Говедото можеше да носи 40 кила противотанкови мини, 20 километра, без после да си връзва прав връзките на обувките.
Пецата беше подробно запознат, с настоящата ми психологическа епикриза и изобщо не одобряваше как реагирах на рутинната казармена история. Застана до мен и с ужасяващо делови глас ми съобщи, че в момента решава, дали да ми тегли такъв бой, че после да ме сглобяват в лабораторни условия, или просто приятелски да ми тресне веднъж главата в чешмата и да изкара от там всички глупости. После явно видя, че на мен лично в момента ми беше все едно, дали ще ми преаранжира физиономията и с тежка въздишка, като кон на който са свалили седлото, седна и той на чешмата. Така ни завари сержанта на взвода, дявол го знае откъде се пръкна в събота, но явно и той беше запознат с тежката участ на съцето ми и изпитанията стоящи пред дясната ми ръка.
Предишната седмица с Пецата бяхме налепили тапети в апартамента му, строен от строителни войски. Никога не бях предполагал, че мангалите от СВ имат такова влечение към изкуството и такова свободно виждане, за
архитектурните форми . Явно някой беше вменил в дълг на строителите, в сградата да няма нито един 90 градусов ъгъл. За да налепиш правилно тапети в такава дупка, трябва или да си кривоглед астигматик, или пиян
като трета смяна, началник движение в БДЖ-то. Ние естествено избрахме второто и също така естествено, се справихме блестящо със задачата. После немската овчарка на сержанта ме изведе на разходка в гората,
изпика ме изчака ме да повърна и ме прибра обратно, но това е друга история.
Та нека се върнем при чешмичката, където в момента сержанта обясняваше на Пецата, че ни пуска гарнизонка и двамата, и той - Пецата, да вземел под ръка циврещата аморфна михлюза, тоест мен, и да налеел в мен толкова алкохол, щото да изчезнел кравешкия елемент в погледа ми. Пецата чинно спазвайки субординацията, прие задачата, като заповед от висшестоящ и се зае с ипълнението.
Обади се на баща си - як тираджия, малко по-едър от отрочето си, който
пристигна от Тетевен до Карлово за толкова време, щото после бях убеден, че стандартното оборудване на Опел Кадет, включва и телепорт.
Семейство Петкови, качиха мощите ми в колата и поехме обратно към
Тетевенския Балкан. Започнах да ме наливат с бира още по пътя. Опитах се да обясня, че не обичам бира, но в семейия речник на семейство Петкови словосъчетанието "не искам", се намираше, някъде между глаголите "насран" и "наебан". Така че при съотношение във водоиместването 300 към 80 кила, нямах много голям избор - бях засмукал 5 бири още преди да пристигнем. Като резултат, долната ми челюст започна леко да се отдалечава от топките и да се приближава към горната такава - неочакван и недостатъчно изследван свиващ ефект, на Каменица Светло. Последва запознаване с родата - много мили хора, оказа се все пак, че най едрия член на семейството, е не бащата, а сестрата на Пецата. Проблема ми беше подложен на обсъждане. Диагнозата изяснена и лечението одобрено - накараха ме да изпия три големи сливови ракии. Към този момент вече, погледа ми беше започнал лека-полека, да възвръща излъчването си на нещо, претърпяло 50 000 години еволюция.
След това започна страшното. Оказа се че в селото празнуват изпращане на войник - едно наистина нещастно стечение на обстоятелствата.
Конфигурацията беше напълно стандартна. Двора на фабриката за дървени профили, много маси с бели покривки, много хора. Средно количество алкохол в кръвта, на присъстващите балканджии, около 3.6 промила, ако броим и децата. Спрях да броя бирите, а и не мисля, че в този момент, мозъка ми би се справил с подобни големи числа. За сметка на това започнах да говоря, предимно глупости и предимно на висок глас. Вписах се в обстановката, като стара мома в секс-шоп. Хората ме харесаха , в смисъл - ей го на, и свестни Софиянци имало, тоя тука му се е изместил центъра на погледа от пиене, пък и носи - абе наше момче. В реката до фабриката, защо паднах, нямам идея. Предполагам съм отишъл да пикая, което обясняваше и защо съм паднал по очи. Кога в навалицата загубих сем. Петкови и защо по дяволите, се опитах да включа най-голямата фреза във фабриката, предизвиквайки паника, също не тая спомен.
В последствие, като се опитах да възстановя вечерта, се получаваха
накъсани кадри, като реклама на второстепенен екшън. Няколко от местните ме влачат/бутта/дърпат/крепят в посока към къщата на домакините ми: "Аре бе момче, стегни ги тия макарони, какво си се
спаружил, като рибарски хуй".
Аз вече сам в двора на къщата, седя и не мога да реша: Дали да си легна при свинята в кочината, точно до портата, на която съм се подпрял, или да се опитам да намеря къде по дяволите е входа на тая къща/мътни
спомени, че май имаше вход/. Аз, отчаяно търсещ тоалетната. Аз, седящ в основата на стълбата към втория етаж и подскачайки от крак на крак, чакам бащата на Пецата, който пък е в горния край на стълбата, да слезе
и да се разминем. Аз, осъзнавайки след половин час подскачане на място и почти напикал се, че това горе не е бащата на Пецата, а закачалка със зимното му палто, която едва ли скоро ще слезе по стълбата. После нещата станаха много бързо. Качих се по стълбите на втория етаж, където помнех, че е тоалетната. Влетях почти тичайки, разкопчавайки си дюкяна и залитайки в предполагаемата тоалетна. Свеж полъх, ниско парапетче, ръцете се борят с дюкяна, краката бутат напред и паднах от балкончето.
Оказа се, че вратата в която влетях, водела към малкото балконче на втория етаж. Как съм се преметнал - не знам. Ако бях трезвен сигурно щях да си счупя нещо. Лошото беше, че съм отново в изходна позиция, лежащ в калта пред кочината на прасето, което вече се беше събудило и смутено грухтеше. Предполагам си мислеше, нещо то рода на: тия тъпи човеци, не могат ли да се упражняват да летят в по-свинско време, абсолютна човещина, ще спра да наддавам от това недоспиване.
Вече не ми се пикаеше. Предполагам съм я свършил тая работа при падането - дано не е било в полет. Качих се отново по стълбата, по която, поради стечението наобстоятелсвата, вече втори път се качвах, но не бях слязъл нито веднъж.
Тихичко влязох в стята, която ми бяха дали да спя. Естествено отново обърках стаите. Любопитното е, че задачата да се движа тихо беше заела целия капацитет на мозъка ми. Само така мога да си обясня, че стигнах до средата на стаята, преди да осъзная, че в стаята свети, а в леглото майката и бащата на Пецата правят секс. Предполагам, че те са били по-изумени от мен. Някакъв пиян тип, наклонен под неестествен ъгъл и стоящ прав напук на всичко, което те знаят за физиката, освен това целия в кал и с широка усмивка на лицето, изразяваща бащино благоволение, към младите, които са решили да полодуват рано сутрин. Майката едва успя да промълви: "Отсрещната врата момченце", аз се усмихнах разбиращо и паднах. После сигурно са ме сложили да си легна.
Това е историята. От тогава хич не обичам бира. Когато няколко месеца по-късно, излязох от казармата, въпросната мацка ми се обеси отново на врата. За мен обаче, нещата вече не бяха сериозни и скоро я зарязах. Не
на последно място, защото всеки път, като правехме секс и се сещах как лежа в калта до прасето и гледам учудено балкончето над мен. Не върви всеки път, като павиш секс и да те напушва смях...нали
http://www.ironmaiden-bg.com
4.6.07 BG -2.8.08 GR -10.2.09 SR -14.8.10 HU -15.8.10 RO -16.6.14 BG -30.7.16 RO-24.4.2017 DE -20.7.2018 GR -22.7.2018 BG -10.8.2018 UK -11.8.2018 UK
We are the diamonds that choose to stay coal...
Аватар
theclansman
 
Мнения: 2387
Регистриран на: 13 Мар 2009, 18:16
Местоположение: Велинград

Re: Забавни истории, смешни стихчета

Мнениеот mirrea » 12 Яну 2010, 12:30

Theclansman това си ми звучи като истинска казармена история... :lol:
Аватар
mirrea
 
Мнения: 1741
Регистриран на: 02 Авг 2009, 13:17

Re: Забавни истории, смешни стихчета

Мнениеот theclansman » 12 Яну 2010, 13:10

дали е истинска незнам :D , но винаги ми повдига настроението :lol: .
http://www.ironmaiden-bg.com
4.6.07 BG -2.8.08 GR -10.2.09 SR -14.8.10 HU -15.8.10 RO -16.6.14 BG -30.7.16 RO-24.4.2017 DE -20.7.2018 GR -22.7.2018 BG -10.8.2018 UK -11.8.2018 UK
We are the diamonds that choose to stay coal...
Аватар
theclansman
 
Мнения: 2387
Регистриран на: 13 Мар 2009, 18:16
Местоположение: Велинград

Re: Забавни истории, смешни стихчета

Мнениеот mirrea » 19 Яну 2010, 13:56

Пуйка с уиски (рецепта за мъже)

Необходими са: една пуйка около 5 кг (за 6 души) и една бутилка уиски.
Необходими са още сол, пипер, червен пипер, зехтин и тънко нарязана
сланина.

Приготвяне: пуйката се намазва със зехтин и се наръсва обилно със сол,
пипер и червен пипер. Покрива се със сланината и се връзва. Фурната се
подгрява до 200°C. Наливате си една чаша уиски и я изпивате за кураж.
Поставяте пуйката в една тава и я бутвате във фурната. След това си
наливате бързо още две чаши уиски и пиете за сполука. След 20 мин поставяте
термостата на 250°C, да бръмчи здраво печката. Наливате си още три чаши
уиски.

?

След охоло шас отварте, обръщте и глеееаш печенто. Фащте шишето и с сипваш
няколк глътк. След ощ едн шас фниматлно залитат към печката и обръщт
пуйкта. Внимайте дан си згорит ръцет н шибанта врата. Сипвашс ощ едно уйск
и така? Пуйкт ощ три шас с оставвв фурнат (няа значен колк) и всек дест
минът хоиш д пикаеш. Ако мойш, плзиш към фурнт и вадш мисиркт. Ошт една
глътк и пак опитвш да измкнш тават. Вдигш пуйкт от земят и внимааш да н
паднш на хлъзгъвя под. И да паднш, няа значен, слагш животнт в тават?

Спиш. На следващия ден пуйката се яде със студена зелева чорба и аспирин.
Аватар
mirrea
 
Мнения: 1741
Регистриран на: 02 Авг 2009, 13:17

Re: Забавни истории, смешни стихчета

Мнениеот mirrea » 06 Фев 2010, 15:18

Само за рибари!

Навярно съм единственият човек удрян от риба в окото,и кълван от щъркел по главата/тва второто може и да си личи и във виртуала ?/ .Рибата ме удари кога бях на бъркане в една тръба от която се отичаха рибарниците в един отводнителен канал.И водна змия ме е хапала,но понеже ме е видяла първа,иначе аз да бех я ухапал.За да разбереш че не лъжа,или поне че го правя добре,ти поствам долу един мой разказ кога един заек насмалко като изстрел от мортира да ми отнесе главата.А относно плувката ? Раздавам се,кой си намери плувки,-негови са ! Да си ги отнася ! Внасянето е с повече уговорки обаче.



Няма смисъл да ви обяснявам колко голям Рибар съм. Големите Рибари сме известни с достойнството си, а достойнството изключва хвалбата. Три пъти съм минавал детектор на лъжата с този разказ покрай другите разкази, и трите пъти аз преминах, но детектора не можа! Мноу се развалят тези американски машинки, паднаха ми в очите.

Беше сезон, в който на язовира над Кричим /два са, но все колеги сме се насъбрали, та подробностите се знаят/ шаранът беше пощръклял за зеленко. На к'во ли не съм ловил шаран, но обичам да експериментирам. Късна зима - ранна пролет, нощ! Марулите са скъпи, щото са оранжерийни, но аз не се цънцаросвам щом всички доводи са в полза на марулята.
Някакъв резен от Луна скъпернически осветява равното огледало на водната повърхност, почти мрак е. Нещо не взима шарана, не искам да минавам на царевица, щото интуицията постоянно ми нашепва в лявото ухо -маруля, маруля, маруля. Грамадни толстолоби изпляскват в ноща, сякаш са Лох-Неското чудовище. Избрах най-крехкото - сърцето на марулята и го закачих хубаво за тройката. Хвърлих и зачаках......... Изведнъж!!! Дръпна толкова рязко, че изспуснах спининга. Скочих във водата с рефлекса на заспал крокодил и го гепих миг преди Силата да го въвлече в дълбокото. Аз дърпам! - ТО дърпа! Аз дърпам! - ТО дърпа! Бавно-бавно се изкачих на брега и леко придърпвам кордата. Звяра неистово се съпротивляваше, по едно време леко се поумори и аз усилих въртенето на макарата, взирайки се безпомощно в тъмата. Изведнъж му видях опашната перка как пори водата. Не бях близвал нищо и затова си разтърках очите, перката пак ми се виждаше сдвоена! Сякаш бях хванал два големи шарана или толстолоба, които опрени един за друг като катамарани пореха водата със скороста, с която навивах макарата. Хем се учудих, хем се зарадвах! Знам си, че съм майстор, но и късмета явно го знае. Вече си мислих да навлизам в плиткото с щанга в ръка, когато двата плавника ми се привидяха, че белеят, а и доста стърчаха образувайки фарватер зад себе си, видим достатъчно добре на бледата Луна /дирята, която корабите оставят в океана, мисля, така се именува/. С лявата ръка награбих щангата за смяна на гумата на москвича и тъкмо се канех да влизам. КОГАТОООО!!!!
Нещото!, озовало се на плиткото, сякаш се затича напред, въпреки че толкова бързо не навивах кордата. Изплашен и ужасен, с маруля и корда между зъбите от водата точно срещу мен скочи видимо доста едър бял заек. Няма как да ме е видял в тъмното и скока му напред и нагоре, далеч от ужаса, който бе преживял, съвпадна с главата ми. Аз също бях ужасен, защото тогава, в този кратък миг, не знаех, че това е заек. Просто нещо мигновенно и бяло скочи към главата ми сякаш да я отнесе като корабно гюлле - камбанария. Ударът беше плътен и мокър, в последният миг преди сблъсъка видях лудоста в очите му. Лудост на преследван каторжник, решен никога да не се остави на преследвачите. Добре, че не беше диво прасе, и не му стърчаха глиги. Паднах от удара и си ударих главата в капака на багажника на москвича, който стоеше отворен още от времето, когато бях вадил такъмите. Траекторията на заекът също бе натам, но няколко мига преди моята глава. Всъщност заекът падна в отвореният багажник, а главата ми с трясък затвори капака. Мноо силно си ударих главата, джонгата растеше като купол на балистична ракета, който предстартово се надига изпод блиндажа. Строполих се седнал облегнат на москвича. Главата ме заболя още преди да опитам да прекарам първа мисъл. Чорапите ми бяха мокри и само на ръка разстояние. Свалих и двата само с едно движение и светкавично се опитах да отнема от огъня на току-що родената за живот джонга
Мозъкът ми щракаше в предположения - какво ми се случи? Добре че съм умен! Не трябваше да хвърлям толкова силно! Явно съм прехвърлил от другата страна на язовира, и пасящ тревата заяк е оценил свежеста на парчето маруля. Така ще да е! Иначе не бих повярвал, че зайците си правят нощно къпане, но все едно - главата ме болеше като счупен крак, и ядосано се метнах на москвича по нанадолнището за Кричим. Заекът дращеше в багажника, и ако не му бе пълна устата с маруля навярно би псувал като последният каруцаррррррррр....
Аватар
mirrea
 
Мнения: 1741
Регистриран на: 02 Авг 2009, 13:17

Re: Забавни истории, смешни стихчета

Мнениеот theclansman » 07 Фев 2010, 18:47

Истински обяснения писани след катастрофи


‘Тръгвайки на работа в 7 тази сутрин, изкарвайки колата от гаража на улицата, се сблъсках с автобус. Автобусът беше подранил с 5 минути.’

‘Инцидентът стана, защото с едното око наблюдавах камиона отпред, с второто – пешеходеца, и с другото – колата отзад.’

‘Започнах да намалявам скоростта, но колите отпред бяха по-неподвижни, отколкото мислех.’


‘Не знаех, че ограничението на скоростта е валидно след полунощ’

‘Колата пред мен блъсна пешеходеца, но той се изправи, затова го блъснах и аз.’

‘Другият автомобил се сблъска с моя, без да даде предупреждение за намерението си.’

‘Ударих се в неподвижен камион, който идваше отсреща.’

‘Пешеходецът ме блъсна и отиде под колата ми’

‘В опит да убия муха, се ударих в стълб.’

‘Невидим автомобил се появи от нищото, удари колата ми и изчезна.’


‘Бях изхвърлен от колата, когато тя се отклони от пътя. По-късно бях намерен в канавката от някакви крави.’

‘Мислех, че прозореца ми е свален, но открих, че е вдигнат, когато подадох глава през него.’

‘Бях карал автомобил от 40 години, когато заспах на волана и катастрофирах.’

‘Когато наближих кръстовището, изведнъж се появи знак на място, където знак ‘стоп’ никога не се беше появявал преди.’

‘За да избегна удар в бронята на колата отпред, ударих пешеходец.’

‘Казах на полицаите, че не съм пострадал, но след като махнах шапката си, открих, че имам фрактура на черепа.’

‘Бях сигурен, че старецът няма да успее да стигне до другата страна на пътя, когато го блъснах.’

‘Пешеходецът нямаше представа накъде да бяга, докато го прегазвах.’

‘Непряката причина за инцидента беше нисък човек в малка кола с голяма уста.’

‘Стълбът се приближаваше. Опитах да го избегна, но ударих предната му страна.’

‘Опитвах да се науча да карам със серво. Завъртях волана колкото сметнах за необходимо и се оказах в друга посока, карайки срещу движението.’

‘Изкарвах колата от гаража на задна, както обикновено, когато бях ударен от другата кола на същото място, където бях удрян няколко пъти преди.’

‘Когато видях, че не мога да избегна сблъсъка, натиснах газта и катастрофирах в другата кола.’

‘Инцидентът стана, когато предната дясна врата на колата зави без да подаде сигнал.’

‘Никой не беше виновен за инцидента, но той никога нямаше да стане, ако другият шофьор беше внимавал.’

‘Пешеходецът побегна към тротоара, но аз го уцелих.’

‘Инцидентът стана, когато опитвах да си възвърна контрола над колата, насочвайки я към другото превозно средство.’

:rofl: :rofl: :rofl: :rofl: :rofl: :rofl: :rofl: :rofl: :rofl: :rofl: :rofl: :rofl:
http://www.ironmaiden-bg.com
4.6.07 BG -2.8.08 GR -10.2.09 SR -14.8.10 HU -15.8.10 RO -16.6.14 BG -30.7.16 RO-24.4.2017 DE -20.7.2018 GR -22.7.2018 BG -10.8.2018 UK -11.8.2018 UK
We are the diamonds that choose to stay coal...
Аватар
theclansman
 
Мнения: 2387
Регистриран на: 13 Мар 2009, 18:16
Местоположение: Велинград

Re: Забавни истории, смешни стихчета

Мнениеот theclansman » 08 Фев 2010, 00:53

http://www.ironmaiden-bg.com
4.6.07 BG -2.8.08 GR -10.2.09 SR -14.8.10 HU -15.8.10 RO -16.6.14 BG -30.7.16 RO-24.4.2017 DE -20.7.2018 GR -22.7.2018 BG -10.8.2018 UK -11.8.2018 UK
We are the diamonds that choose to stay coal...
Аватар
theclansman
 
Мнения: 2387
Регистриран на: 13 Мар 2009, 18:16
Местоположение: Велинград

Re: Забавни истории, смешни стихчета

Мнениеот mirrea » 29 Мар 2010, 22:49

Превод на поема написана от един африкански “Шекспир” .........

Скъпи Бели Приятелю, Ето някои неща, които ти си длъжен да знаеш: Като се раждам, аз съм черен. Като израствам, аз съм черен. Като ходя под слънцето, аз съм черен. Когато ми е студено, аз съм черен. Като ме е страх, аз съм черен. Като съм болен, аз съм черен. Като умра, аз все още съм черен. А ти, Бели Приятелю, Като се раждаш, ти си розов. Като растеш, ти си бял. Когато си под слънцето, ти си червен. Като ти е студено, ти си син. Като те е страх, ти си жълт. Като си болен, ти си зелен. Когато умреш, ти си сив. И имаш още нахалството да ме наричаш “ЦВЕТЕН”!
:-D
Аватар
mirrea
 
Мнения: 1741
Регистриран на: 02 Авг 2009, 13:17

Следваща

Назад към Смях

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron