Велинград

Значи, Мегаламер, така си прекарваш уютно зимните вечери на Кладова! Че и интернет явно има там

Наистина ли е Кладова ? Тези усмивчици накрая нещо ме хвърлят в съмнения...
Съжалявам, нямам възможност да проверя.

AVALANCHE написа:Наистина ли е Кладова ?

Абсолютно НЕ Е! Това ми прилича повече, на някоя хижа/вила в Сейт Мориц или Аспен, но не и на такава в България, още по-малко пък Кладова...

Не я ли бяха пуснали за продажба по едно време хижата? Сега на кой е?

Цяла седмица с нетърпение чаках днешния слънчев ден, за да се разходя поне за малко извън града... До Станиловец през Ачовица и връщане през Драгиново...
Снегът вече е опадал от дърветата, зеленината превзема пейзажа и навява надежди за скорошна пролет

О толкова години ходене по горите за пръв път виждам живи горски, при това работещи нещо:

По-нагоре има и дървосекачи, който не успях да заснема, защото бяха малко по-навътре в гората:

Пътя за Ачовица- снегът вече е опадал от дърветата:

тази кучка при предишното ми излизане - преди две седмици беше с 4 малки, сега са останали само две...другите вероятно са загинали от студ и глад... Опитах се от шосето да хвърля нагоре по склона на който бяха малкото храна, която носех, и стана тя каквато стана...

Част от храната се търколи обратно надолу по склона и малките се спуснаха да я гонят, а по-слабото от тях падна в една яма от сняг, образувана от булдозера при чистенето на шосето... трябваше да го извадя, иначе щеше там да си остане...А то, не виждало човек, ме гледаше с обезумели от ужас очи всеки път ,когато посягах към него...
При един от опитите да го хвана впи зъби в ръката ми, от която шурна кръв все едно че са ме клали... Въпреки това с много мъки и скъсан клин от камънаците под снега успях да го извадя и то хукна да търси майка му

За нула време снега наоколо стана ален от кръв, все едно че са клали диво прасе... паникьосан, даже не се сетих да снимам за доказателство

Към Станиловец:

Станиловец - тук срещнах ловец от Драгиново, на когото разказах за ухапването от кучето и той ме посъветва да отида да ми бият инжекция... реших да позвъня на 150 и да попитам има ли смисъл, а то ми се обади някакъв call center , свързаха ме с лекар, описах му събитието и той ме посъветва незабавно да полея раните с кислородна вода, риванол или поне ракия, след което да тичам до Бърза помощ за инжекция против бяс и тетанус... огледах се по дърветата наоколо за бутилчици със споменатите течности, и след като не открих такива, хукнах на бегом към Драгиново да хващам автобус за болницата


Вила по пътя :

Гледките надолу сд много красиви, но представяйки си как се гърча в някое дере с пяна на устата, почти не спирах, за да снимам:-)

Тук някой графит се е пробвал:

Малко над Драгиново:

Жадни крави се опитват да пият вода от пробити в леда дупки:

Конете на Драгиново ме приветстват за добре дошъл:

Е, и инжекция ми биха

Мегаламер, какво става , бе човек? Как така си пострадал? Стана ми много мъчно за теб. Уж си стар планинар, пък виж какво ти се е случило. но иначе не губиш чувството си за хумор, а снимките ти са уникални.

Симела написа:Мегаламер, какво става , бе човек? Как така си пострадал? Стана ми много мъчно за теб. Уж си стар планинар, пък виж какво ти се е случило. но иначе не губиш чувството си за хумор, а снимките ти са уникални.

E. едно ухапване от куче, при това съвсем малко...на всеки може да се случи

Няколко снимки от днешното ми излизане по гората- идеята беше да отида до Начовото по шосето, но поради бурния вятър по високото стигнах само до Копанка - там поривите му бяха такива, че направо ме събаряха на асфалта, та се върнах

Утрото нямаше нищо общо с ведрите прогнози за хубаво време от предишната вечер - мрачно, намръщено и ветровито:

При Чолаков Чучур гледката стана по-цветна и по-ведра:

А това е снимка направена от любимото ми място на Ачовица:

На връщане забелязах, че директния път от асфалтовото шосе право надолу към Станиловец е проправен от булдозер, и за това реших пак да мина от там:

На Станиловец на места под дърветата снега се беше стопил,а земята изсъхнала, та се излегнах за около час на едно такова място, а слънцето направо прегаряше. Ето и гледката от него- направи ми впечатление, че небето беше поразяващо синьо:


Весела компания на пикник на Станиловец:

Поглед от горе:

Така е в живота- едни ядат и пият, а други работят:

Велинград на връщане след обяд:

- както винаги

Днес пак тръгнах по шосето за Начовото - то друг избор няма, пътеките все още са затрупани под дебел пласт сняг.
Времето беше чудесно, само на моменти подухваше студен вятър. Ето малко снимки:
Тази чешма и заслон до нея лятото бяха в строеж, успели са да го завършат навреме


Вижте само колко е снега на покрива, и като си направите сметка че доста от него е отвят от вятъра, представете си колко е на земята

Чешмата на 24-ти набор:
и малко по-нагоре от 24-ти набор - трите чучура:
За съжаление заслончето при 3-те чучура не е удържало на дебелия сняг и е рухнало:

Отбивката за Елин Връх - никой не е посмял да тръгне нататък:
и табелата, сочеща посоката за Елин Връх - почти затрупана:

нагоре към Начовото:

И самото Начово - тук тишината е оглушителна - нито животни, нито хора я нарушават:

Задържам се около 5 минути на Начовото и поемам обратно надолу:

Копанка:

Малко над Чолаков Чучур задминавам възрастна двойка, връщаща се от разходка. Изгледаха ме с огромно недоверие като им казах че съм ходил чак до Начовото

Под Чолаков чучур пък срещам двама приятели излезнали да се порадват на хубавото време: