Цяла седмица с нетърпение чаках днешния слънчев ден, за да се разходя поне за малко извън града... До Станиловец през Ачовица и връщане през Драгиново...
Снегът вече е опадал от дърветата, зеленината превзема пейзажа и навява надежди за скорошна пролет

О толкова години ходене по горите за пръв път виждам живи горски, при това работещи нещо:
По-нагоре има и дървосекачи, който не успях да заснема, защото бяха малко по-навътре в гората:
Пътя за Ачовица- снегът вече е опадал от дърветата:
тази кучка при предишното ми излизане - преди две седмици беше с 4 малки, сега са останали само две...другите вероятно са загинали от студ и глад... Опитах се от шосето да хвърля нагоре по склона на който бяха малкото храна, която носех, и стана тя каквато стана...
Част от храната се търколи обратно надолу по склона и малките се спуснаха да я гонят, а по-слабото от тях падна в една яма от сняг, образувана от булдозера при чистенето на шосето... трябваше да го извадя, иначе щеше там да си остане...А то, не виждало човек, ме гледаше с обезумели от ужас очи всеки път ,когато посягах към него...
При един от опитите да го хвана впи зъби в ръката ми, от която шурна кръв все едно че са ме клали... Въпреки това с много мъки и скъсан клин от камънаците под снега успях да го извадя и то хукна да търси майка му
За нула време снега наоколо стана ален от кръв, все едно че са клали диво прасе... паникьосан, даже не се сетих да снимам за доказателство

Към Станиловец:
Станиловец - тук срещнах ловец от Драгиново, на когото разказах за ухапването от кучето и той ме посъветва да отида да ми бият инжекция... реших да позвъня на 150 и да попитам има ли смисъл, а то ми се обади някакъв call center , свързаха ме с лекар, описах му събитието и той ме посъветва незабавно да полея раните с кислородна вода, риванол или поне ракия, след което да тичам до Бърза помощ за инжекция против бяс и тетанус... огледах се по дърветата наоколо за бутилчици със споменатите течности, и след като не открих такива, хукнах на бегом към Драгиново да хващам автобус за болницата
Вила по пътя :
Гледките надолу сд много красиви, но представяйки си как се гърча в някое дере с пяна на устата, почти не спирах, за да снимам:-)
Тук някой графит се е пробвал:
Малко над Драгиново:
Жадни крави се опитват да пият вода от пробити в леда дупки:
Конете на Драгиново ме приветстват за добре дошъл:
Е, и инжекция ми биха
