Оняден, 14 юни, си направих една хубава разходка в Каменския балкан. Маршрута ми беше: Центъра на Велинград (черквата) - Гергевана - Стария чарк - х.Самоводица - Бялата скала - Кладова - Елин връх - Платот - Уличките - Стария чарк - Гергевана - Велинград. Дължината на този маршрут е 24 километра с общо изкачване 1,161 метра и нетна денивелация от 877 метра. Направил съм снимки по целия маршрут с намерението да го опиша тук по аналогия с описанието на маршрута до Острец. Надявам се днес да го направя в тази тема
За улеснение на желаещи начинаещи туристи по тези места публикувам и проекция на маршрута (както и няколко други маршрути) в Google Earth. Това ще даде възможност да се добие по-добра ориентация за интересните места. Пътеките на картата са точни GPS тракове.
Споменатата моя неделна разходка е означена със зелено на картата, по аналогия с туристическата маркировка от Стария чарк за х.Кладова: бяло-зелено-бяло. Другите маршрути на тази карта са:
Жълто: от Велинград до Славееви скали
Синьо (циан): от Велинград до заслон Локвата
Лилаво: от Пейова поляна през х.Кладова до заслон Локвата
Червено: директно от Елин връх до последна спирка на градския автобус в Каменица
Разходката е сравнително дълга, но я избрах защото така обикалям през най-много от интереснинте места в тази гора. Тя може да бъде променена в зависимост от желанието или да бъде изпълнена частично. Най-трудният участък по този маршрут е изкачването от х.Самоводица (1,130 м.н.в.) до Бялата скала (1,500 м.н.в.). Това са едни около 1800 метра, което отговаря на наклон от почти 12 градуса. Останалата част макар и дълга, няма трудни за изкачване склонове.
- Elevation plot на описания маршрут
- Маршрути в Каменския балкан
Има много начини да излезем на Гергевана, тръгвайки от центъра на града. Аз предпочитам да мина по главната пред киното и да завия вдясно по ул. Тошо Стайков непосредствено след старата сграда на Съвета. В края, улицата прави завой наляво, а ние поемаме по пътеката надясно. Мястото е означено с 1 на картата, а ето и как изглежда:
- Към Гергевана
От тук започва и туристическата маркировка. Ние ще следваме синята маркировка към х.Самоводица. Пътеката се изкачва нагоре, към Гергевана. След като изкачим баира и повървим около 250 метра ще видим параклиса Св. Георги Победоносец, който е в началото на голямата поляна. На картата е означен с 2:
- Параклис св. Георги Победоносец
Продължаваме по пътя като пресичаме цялата поляна. В края на поляната пътят завива вдясно покрай една симпатична беседка и влиза в боровата горичка. Мястото е означено на картата с 3. Продължаваме напред по пътеката до достигане на местността Никульова черква (на стотина метра вляво от главния път е параклисът Св. Никола). Това е ключово място за правилното ориентиране по този маршрут. Пред бараката на горските, пътят се разделя на две: левият ръкав води към Юндола и има жълта туристическа маркировка за Славееви скали. Ние трябва да поемем по десния ръкав в посока Стария чарк, следвайки синята и зелена маркировка. На картата това място е означено с 4, а ето и как изглежда:
- Разклон на Никульова черква
Продължаваме по пътя до достигане на местността Стария чарк. Разстоянието от центъра на Велинград до тук, по описания маршрут, е 4.5 км. От тук, който иска може да продължи вдясно пресичайки река Еленка, към заслон Уличките. Ние ще минем от там на връщане, следвайки този маршрут.
- Пред Стария чарк. Вървим направо по пътеката. На връщане ще слезем по пътеката вдясно.
Минаваме по пътечката през скалите над чешмата на Стария чарк:
и скоро намираме синята туристическа маркировка. На картата мястото е означено с 5:
Нататък има доста паднали борове по пътеката в продължение на около 1.5 километра, но не е трудно да се следва маркировката към х.Самоводица. Следваме живописна пътека. Вдясно се чува ромонът на река Еленка, която се спуска надолу, към Каменица. Постепенно пътеката, по която вървим излиза на брега на самата река на място, означено на картата с 6 (То е и на около 6 километра от изходната ни точка в центъра на града):
Тук маршрутът ни минава вдясно като прекосява рекичката и продължава да следва маркировката отвъд реката:
Дори да пропуснете този момент и продължите направо, не е страшно - Не след дълго ще излезете на пътя, по който тръгвате вдясно и стигате х.Самоводица. След като прекосим рекичката пътеката криволичи по скалист терен, където синята туристическа маркировка е почти на всяко дърво, така че не може да се изгубим
- Пътека към Самоводица непосредствено след прекосяване на р.Еленка
. Вървим около 700 метра и виждаме пред нас пътя, който минава през Самоводица и продължава нагоре към Елин връх и Кладова. Зад пътя се показва и самата хижа Самоводица. Ние завиваме вдясно по пътя:
...и заобикаляме водоема пред самата хижа:
- х. Самоводица
Подминаваме хижата по пътя и на стотина метра след това пътят прави завой вдясно пресичайки поточето. На картата това място е означено като 7:
- След х.Самоводица
Там излизаме вляво от пътя по посоката на табелата за Бялата скала:
- Към Бялата скала (лобно място Вела Пеева)
От тук до Бялата скала е трудният участък, за който стана дума в началото. Ако не искате да се потите много, продължете по пътя нагоре. Така ще стигнете най-напред до един голям разклон, означен на картата като Razklon EV. Аз тръгнах по пътеката нагоре към Бялата скала:
- Към Бялата скала
След около 1,200 метра, пътеката стига едно красиво, сравнително равно място. На картата то е означено с 8. Там усилието ми беше възнаградено като намерих две красиви манатарки
- Манатарка под Бялата скала
- Манатарка под Бялата скала
След това пътеката навлиза в най-стръмния си, последен участък, преди Бялата скала. Още няколко последни напъни и стигаме равно място с едно паднало дърво, препречващо пътя ни напред. Пътеката продължава леко наляво след това дърво, към Юндола. След стотина метра стигаме до лобното място на Вела Пеева, където има две паметни плочи. Сега там има паднала грамадна бука, която препречва пътеката, която продължава напред към Юндола. От нея се отделя пътечка под остър ъгъл вдясно, нагоре по хълма, към х.Кладова. Тази снимка показва това място през м.юли миналата година, преди падналите дървета:
Аз си спестих заобикалянето към паметните плочи и отпраших по стръмното нагоре, където срещнах пътеката, връщаща се от лобното място в посока х. Кладова. На снимката съм отбелязал пътеката към лобното място с пунктирана синя стрелка, а пътеката, по която минава този маршрут с обичайната зелена стрелка:
- От Бялата скала към х.Кладова
След още 200 метра катерене по стръмен склон, пътеката тръгва почти хоризонтално по склона. Вдясно се откриват невероятни гледки към града, Острец, Сютка и т.н.:
След около 500 метра стигаме първото прекрасно местенце за почивка, с чешмичка, спомен от набор 1926 Каменица:
- Чешма под Кладова - спомен от набор 1926 Каменица :)
Малко по-нататък пътеката минава през още една чешмичка и продължава през изключително красива вековна гора:
...за да стигне на поляната пред хижа Кладова:
- х.Кладова
Хижата не работи и е в окаяно състояние в момента, но природата там е приказно красива. Кладова е на пътя от Милеви скали през Начовото за Юндола. В радиус от 3-4 км около Кладова са Печенег, Елин връх, Бялата скала, Скриеница, Начовото, Арапчал и други чудни местенца.. Хижа Кладова се намира на 1625 м.н.в. От тук се спускаме надолу през поляните, покрай трафопоста, към пътя, който криволичи надолу през Елин връх и Самоводица към Велинград.
- Надолу, през Кладовите поляни
От лявата страна се забелязват останките от някогашни обори
- Слизайки през Кладовите поляни вляво се виждат останки от някогашни обори
а вдясно има заградено място (на горските?) с фургон организиран като лятно бунгало
- Слизайки през Кладовите поляни от дясно се вижда ето това :)
В края на поляната излизаме на пътя за Велинград и поемаме вдясно по него:
Докато се спускаме, от дясната страна на пътя отново се откриват страхотни гледки към Острец и Сютка. Около 1 км надолу по пътя виждаме заформен симпатичен кът за почивка и хапване. Той се появи там преди месец време и винаги като минавам от там посядам и се радвам на желанието и старанието на този, който го е правил. Мястото е означено като "Вода и пънчета" на картата
- Място за почивка
На около 200 метра след това място пътят завива под прав ъгъл наляво. Мястото е означено на картата като 10. Тук маршрутът ни продължава по главния път наляво, към Елин връх. Но който вече се е изморил и няма желание да минава и през Елин връх, може да поеме по пътечката направо, означена със зелен пунктир на картата. Тази пътечка свързва т.10 с т.11 (Платот) и е много дива, но и там има паднали дървета, които затрудняват минаването. Цялото разстояние от 10 до 11 е не повече от 600 метра.
Ние продължаваме по пътя наляво, към Елин връх
След още около километър излизаме на големия разклон под Елин връх (Беговище???). На картата това място е означено като Razklon EV:
- Разклон под Елин връх
Поемаме в посоката към Елин връх и след около 400 метра излизаме на върха, пред параклиса Св. Илия (1,551 м.н.в.):
- параклис Св. Илия на Елин връх
При хубаво време, в почивни дни там почти винаги има хора, които са на пикник в гората. Чешмичката винаги изпълнява функциите на хладилник за напитките
Гледката от върха надолу, към Чепинското корито, е зашеметяваща! Дори само заради нея си струва човек да се качи до там.
- Поглед към града от Елин връх
От Елин връх може да се слезне по стръмното надолу към последната спирка на градския автобус в Каменица по шорткът-маршрута, означен с червено на картата
Той е доста стръмен. Освен това, след бурята от октомври месец миналата година и тежкия сняг от м.март тази година, сега там има МНОГО паднали дървета, които тотално препречват пътеката. Лично аз сега тръгвам от там само с GPS в джоба, защото по тази пътека съм минавал само два пъти преди това и с тези нападали дървета си гарантирам лутане докато излезна на по-чисто. Така или иначе, този е най-краткият маршрут до града, от порядъка на 4 км. За да довършим маршрута на картата се връщаме до големия разклон (Беговище???) под Елин връх и продължаваме надолу, в посока Самоводица още около 900 метра докато достигнем разширение на пътя с поляна от лявата страна и чудесна гледка към Острец право напред. Това е Платот, означено на картата като 11:
- Платот
Нашият маршрут е наляво през полянката. С пунктирана линия от дясно се включва пътечката, която споменахме по-горе при т.10. Възможно е да се затрудните докато намерите пътеката, която се спуска надолу, защото на поляната няма никаква следа от нея. На снимката се вижда как изглежда "пътеката" на полянката, т.е. в радиус от около 70-80 метра:
- Към пътеката за Уличките
Аз търся с поглед да зърна това V-образно дърво за ориентир. Пътечката върви точно покрай него надолу:
- Дърво-ориентир :)
Ако не я откриете можете да се отклоните от този маршрут като продължите надолу по главния път към Самоводица. Ако държите да минете през Уличките, на около 1 - 1.5 км по-надолу по главния път има отбивка наляво, по която можете да минете към Уличките през Божков гроб. След като намерим пътечката и минем покрай V-образното дърво излизаме на полянка, обрасла с папрат. От там се открива поредната впечатляваща гледка към Чепинското корито:
Пресичаме полянката и следваме пътеката надолу през дъбовата гора. Следваме бяло-зелено-бялата туристическа маркировка за Кладова.
Наближавайки заслон Уличките все по-често започваме да виждаме бяло-червено-бялата маркировка за Елин връх. Всичко е наред. Не се притеснявайте, ако не виждате познатата зелена маркировка. Следвайки маркировката, пътечката ще ви прекара на около 50 метра вляво от заслона. Хората, които познават мястото знаят, че има вариант да се пресече и да се излезе директно на заслона, но за това описание ще следваме пътеката с маркировката докато забележим отбивка за на дясно с табелка "Уличките":
- заслон Уличките
След кратка почивка се връщаме на познатата пътечка надолу към града:
- под Уличките, към Велинград
Около 400 метра надолу, под Уличките излизаме на красива поляна. Вдясно се извисяват склоновете на Арапчал:
- Полянка под Уличките
Там пътечката криволичи по особен начин по пътя надолу, към Стария чарк. На долните снимки е показан пътят, който следвам при този маршрут:
- Полянка под Уличките
Малко след като влезем в боровата гора пътеката изглежда по този начин:
- Под Уличките, към Стария чарк
Вървим около стотина метра по тази пътечка, докато забележим тази указателна табелка:
- Под Уличките, към Стария чарк
На това място е най-добре да последваме табелата като излезем от пътеката и тръгнем наляво. Ако подминем това място и продължим надолу, скоро ще видим пред нас стотици повалени борове след мартенския сняг
Там пътеката е практически непроходима и ще се наложи да заобиколите за да се спуснете надолу, към пътя. Ако тръгнем наляво и последваме горната табелка за Стария чарк, скоро ще видим такива табелки, повтарящи се доста начесто:
- Пътека от Стария чарк към Уличките
След около 200-300 метра по тази пътечка излизаме на скалисто открито пространство с красиви гледки:
- Малко над Стария чарк в посока Уличките се откриват красиви гледки
- Малко над Стария чарк в посока Уличките се откриват красиви гледки
След това продължаваме по пътечката към Стария чарк
- Продължаваме спускането по пътеката към Стария чарк
След още около 200-300 метра пътеката се спуска надолу по стръмен склон и излиза на пътя към Стария чарк:
- Тук пътеката достига пътя наляво, към Стария чарк
Продължаваме стотина метра надолу по този път и виждаме заслона, който е на противоположната страна на реката, точно срещу поляната на Стария чарк:
Можем да минем вдясно, точно срещу заслона има мостче, което ни извежда на поляната с чешмата на Стария чарк:
- Мост над р.Еленка към поляната на Стария чарк
С това кръгът се "затваря" и можем да продължим надолу към Никульова черква и Гергевана по същата пътека, по която минахме на изкачване. Надявам се това описание да помогне като окуражи повече хора да тръгнат да изследват красотите в гората от северната страна на Велинград
Просто щеше да е по-различно "страдание" 
Сега ситуацията е невъзможна. Последно минавах от там в края на февруари тази година и нещата бяха много зле. Не вярвам в последните 3-4 месеца да са разчистили.. То и как биха го направили..не знам 