Едно чудесно стихотворение на Андрей Германов
Денят навярно ще е хубав ден.
Небето синьо и дълбоко свети
зад хребета, излеко позлатен
изгряват синьо-златни върховете
О, уморена есенна печал,
такава чистота сияе в тебе!
Цветя горчиви с дъх заесенял
изпълват необятното поднебие.
И уморено птиците летят.
чертаят върху синьото крилата
неначертан от никой още път,
далечен път, пронизал небесата.
Смълчава се природата. Звучи
у мене тоя безначален полет
и в мене гледат хиляди очи
и хиляди души чрез мен се молят.
Да грее оня хребет позлатен,
невидимо да пее нейде ручей,
ДЕНЯТ ДА БЪДЕ ПРОСТО ХУБАВ ДЕН
ИНЕЩО ХУБАВО ДА НИ СЕ СЛУЧИ !
Велинград e спа столицата на Балканите. Всичко за Велинград ще откриете тук - Новини и личности от Велинград, бизнес и туризъм...
Поетична кутия
Re: Поетична кутия
Още един хубав стих в поетичната ни кутия. Сега, като го пускам, се сещам: Къде е Дан? Той все изразява мнение по тази тема.
Защо не можем като птиците
да сме щастливи всяко лято?
Угасва пламъка в зениците
като звезда във мътно блато.
И става тъй,че под чадърите
на привлекателни омрази
жадуваме за милосърдие,
което любовта да пази.
И само да не сме самички
и вяра в дружбата да свети -
приемаме от безразличните
най-безучастните съвети.
А сетне плачем от плесниците
на изменилите приятели
и че не можем като птиците
да сме щастливи всяко лято.
П.МАТЕВ
Защо не можем като птиците
да сме щастливи всяко лято?
Угасва пламъка в зениците
като звезда във мътно блато.
И става тъй,че под чадърите
на привлекателни омрази
жадуваме за милосърдие,
което любовта да пази.
И само да не сме самички
и вяра в дружбата да свети -
приемаме от безразличните
най-безучастните съвети.
А сетне плачем от плесниците
на изменилите приятели
и че не можем като птиците
да сме щастливи всяко лято.
П.МАТЕВ
-
dora - Мнения: 618
- Регистриран на: 10 Фев 2009, 21:00
Re: Поетична кутия
Един хубав есенен стих на Петя Дубарова
Есенна вечер
Петя ДУБАРОВА
Сред настръхнали дървета
с крачка бавна и предвзета
се разхожда сънен вятър
със корона от листа,
а изкаляните стъпки,
потъмнели като кръпки,
се разбягват из асфалта
и облизват есента.
А прозорците сънливи
светлините си игриви
от гърдите си издухват,
като рибешки очи
се вторачват в тъмнината
и излъчват към земята
от пердетата неспрени
електрически лъчи.
И макар че тази есен
охлади добрата песен
на дървета и прозорци,
на вериги от листа,
тя придаде на града ни
красота като в съня ми,
но живота му от лято
осоли като сълза
Есенна вечер
Петя ДУБАРОВА
Сред настръхнали дървета
с крачка бавна и предвзета
се разхожда сънен вятър
със корона от листа,
а изкаляните стъпки,
потъмнели като кръпки,
се разбягват из асфалта
и облизват есента.
А прозорците сънливи
светлините си игриви
от гърдите си издухват,
като рибешки очи
се вторачват в тъмнината
и излъчват към земята
от пердетата неспрени
електрически лъчи.
И макар че тази есен
охлади добрата песен
на дървета и прозорци,
на вериги от листа,
тя придаде на града ни
красота като в съня ми,
но живота му от лято
осоли като сълза
-
dora - Мнения: 618
- Регистриран на: 10 Фев 2009, 21:00
Re: Поетична кутия
В тази поетична кутия в последно време все аз пускам, но ето едно хубаво стихотворение:
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
О, само който дръзне да се бори,
ще има този шанс – да победи.
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш.
Тогава всяка пречка е дразнител.
Да я надмогнеш – дълг неотменим.
Роденият да бъде победител
и пречките използва за трамплин.
И даже ад пред теб да се отвори,
вдигни очи и светлината виж!
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш!
РУМЕН ЧЕНКОВ
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
О, само който дръзне да се бори,
ще има този шанс – да победи.
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш.
Тогава всяка пречка е дразнител.
Да я надмогнеш – дълг неотменим.
Роденият да бъде победител
и пречките използва за трамплин.
И даже ад пред теб да се отвори,
вдигни очи и светлината виж!
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш!
РУМЕН ЧЕНКОВ
-
dora - Мнения: 618
- Регистриран на: 10 Фев 2009, 21:00
Re: Поетична кутия
dora написа:В тази поетична кутия в последно време все аз пускам, но ето едно хубаво стихотворение:
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
Тъй като цял ден няма вода, първата ми мисъл кат видях че си писала тук беше, че вече изразяваш недоволството си в мерена реч
-
megalamer - Мнения: 3761
- Регистриран на: 26 Сеп 2009, 22:36
- Местоположение: Велинград
Re: Поетична кутия
Добрите хора страдат безнадеждно,
усмивката им винаги е мила,
дори прощават изневяра,
защото любят с тиха сила!
Добрите хора за щастие жадуват,
плача си крият, все се смеят,
подараци с последен лев купуват,
но с жест да поднесат умеят!
Добрите хора си отиват рано,
а лошите остават на банкет,
животът е лотария с награди,
но кой е печелившият билет?
Добрите хора вечно са самотни,
а лошите живеят на стада,
човек привиква някак неохотно,
да казва НЕ, когато мисли ДА!
Добрите хора пеят тъжни песни,
а лошите тържествен дитерамб,
животът е прекрасен, но не лесен,
когато нямаш сигурен гарант!
Добрите хора никога не молят,
успеха в работата си намират,
но когато на света ги вече няма,
тогава ги желаят и разбират!
Дамян Дамянов
усмивката им винаги е мила,
дори прощават изневяра,
защото любят с тиха сила!
Добрите хора за щастие жадуват,
плача си крият, все се смеят,
подараци с последен лев купуват,
но с жест да поднесат умеят!
Добрите хора си отиват рано,
а лошите остават на банкет,
животът е лотария с награди,
но кой е печелившият билет?
Добрите хора вечно са самотни,
а лошите живеят на стада,
човек привиква някак неохотно,
да казва НЕ, когато мисли ДА!
Добрите хора пеят тъжни песни,
а лошите тържествен дитерамб,
животът е прекрасен, но не лесен,
когато нямаш сигурен гарант!
Добрите хора никога не молят,
успеха в работата си намират,
но когато на света ги вече няма,
тогава ги желаят и разбират!
Дамян Дамянов
-
Симела - Мнения: 529
- Регистриран на: 28 Май 2009, 21:54
Re: Поетична кутия
Симела, много хубаво стихотворение си пуснала, но малко тъжно. Аз случайно открих едно много хубаво есенно стихотворение и го пускам.
Есенно блаженство
Дърветата почти са се съблекли.
Тук-там се люшка някой лист.
Кафяво-сух, набръчкан и олекнал -
на паяжинка само се крепи.
Тревиците шептят на пресекулки,
нагазени от някое щурче,
захвърлило последната цигулка
и сгънало душицата одве.
А аз се гмурвам плавно във покоя,
съблякла всички пластове тъга.
Потъвам във уханните подмоли.
И стихнала замирам в блаженство.
Людмила Билярска
Есенно блаженство
Дърветата почти са се съблекли.
Тук-там се люшка някой лист.
Кафяво-сух, набръчкан и олекнал -
на паяжинка само се крепи.
Тревиците шептят на пресекулки,
нагазени от някое щурче,
захвърлило последната цигулка
и сгънало душицата одве.
А аз се гмурвам плавно във покоя,
съблякла всички пластове тъга.
Потъвам във уханните подмоли.
И стихнала замирам в блаженство.
Людмила Билярска
-
dora - Мнения: 618
- Регистриран на: 10 Фев 2009, 21:00
Re: Поетична кутия
"Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"
Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!"
Хр. Ботев, колко актуално звучи и днес!
Народе????.
"На страница 115 в тефтерчето на Васил Левски пише : "Народе ????." с четири питанки и една точка. Интересното е, че на тази страница има следи от сълзи ( най-вероятно сълзите на Левски). Но защо е плакал Левски? Какво го е тревожило ? Какво общо има народът ?Нали част от този народ са били Христо Ботев, Любен Каравелов ,Стефан Стамболов,Георги Раковски , Иван Вазов, Георги Бенковски и много други видни личности? Нали самият Левски е част от българския народ? Та нали нашият народе най-гостоприемният, най-интелигентният, най-смелият, най-мъдрият и един от най-древните ( споредедна легенда Ноевият син Яфет имал син Гомер,чийто син пък е Тагарма , а той пък имал десет сина, от които деветият се казвал Болгар – родоначалникът на българите)?Постоянно слушаме, че българските земи са най-красиви ,че българките са най-прекрасните жени , а като българските мъже няма никъде другаде по света. Защо тогава Васил Иванов Кунчев отделя цяла страница само на една единствена дума –„ народе” .И какво е значението на пунктуационните знаци ?"
"…А страничката, види се, е мокра…
Какво? Сълза? Кал? Кръв?… Листът мълчи.
Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!
Нима е носил кал – тъй чист дълбоко?
Той – чистият, с безсълзните очи?
Чия ли кал – ако е кал? – сребриста
светлее в жълтеникаво клише?
Чия ли кръв е капнала на листа?
Чия ли мръсна болка свети чиста
по пътя му към святото въже?
Какво е питал с този вик, раздърпан
в шест букви с питанки накрая? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир „Народе????“ И мълчат! Мълчат!
Какъв „народ“? И кой „народ“? Проклето
въже от Къкрина до София виси!
Какъв народ бе племето, което
тъй не успя от двайсет заптиета
единствения – него – да спаси?
Къде се беше изпокрил? Къде бе
се поприбрал на топло и добре,
та не можа на оня вълчи хребет
една потеря малка да издебне?
А тръгнал бе за него той да мре!…
За същия… Един от двайсет воден.
Един измежду цял народ „свещен“…
От четри страшни питанки прободен,
и днес кърви духът ми цял – „Народе????“
Ни глас, ни образ… Питанките – в мен!
И, грях – не грях, ги вадя и се кръстя -
под тях, прости ми, Боже, лик личи:
ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо…
А ти, народе мой, и чист, и мръсен,
на онова въже го окачи!"
– Дамян Дамянов
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"
Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!"
Хр. Ботев, колко актуално звучи и днес!
Народе????.
"На страница 115 в тефтерчето на Васил Левски пише : "Народе ????." с четири питанки и една точка. Интересното е, че на тази страница има следи от сълзи ( най-вероятно сълзите на Левски). Но защо е плакал Левски? Какво го е тревожило ? Какво общо има народът ?Нали част от този народ са били Христо Ботев, Любен Каравелов ,Стефан Стамболов,Георги Раковски , Иван Вазов, Георги Бенковски и много други видни личности? Нали самият Левски е част от българския народ? Та нали нашият народе най-гостоприемният, най-интелигентният, най-смелият, най-мъдрият и един от най-древните ( споредедна легенда Ноевият син Яфет имал син Гомер,чийто син пък е Тагарма , а той пък имал десет сина, от които деветият се казвал Болгар – родоначалникът на българите)?Постоянно слушаме, че българските земи са най-красиви ,че българките са най-прекрасните жени , а като българските мъже няма никъде другаде по света. Защо тогава Васил Иванов Кунчев отделя цяла страница само на една единствена дума –„ народе” .И какво е значението на пунктуационните знаци ?"
"…А страничката, види се, е мокра…
Какво? Сълза? Кал? Кръв?… Листът мълчи.
Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!
Нима е носил кал – тъй чист дълбоко?
Той – чистият, с безсълзните очи?
Чия ли кал – ако е кал? – сребриста
светлее в жълтеникаво клише?
Чия ли кръв е капнала на листа?
Чия ли мръсна болка свети чиста
по пътя му към святото въже?
Какво е питал с този вик, раздърпан
в шест букви с питанки накрая? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир „Народе????“ И мълчат! Мълчат!
Какъв „народ“? И кой „народ“? Проклето
въже от Къкрина до София виси!
Какъв народ бе племето, което
тъй не успя от двайсет заптиета
единствения – него – да спаси?
Къде се беше изпокрил? Къде бе
се поприбрал на топло и добре,
та не можа на оня вълчи хребет
една потеря малка да издебне?
А тръгнал бе за него той да мре!…
За същия… Един от двайсет воден.
Един измежду цял народ „свещен“…
От четри страшни питанки прободен,
и днес кърви духът ми цял – „Народе????“
Ни глас, ни образ… Питанките – в мен!
И, грях – не грях, ги вадя и се кръстя -
под тях, прости ми, Боже, лик личи:
ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо…
А ти, народе мой, и чист, и мръсен,
на онова въже го окачи!"
– Дамян Дамянов
-
mirrea - Мнения: 1741
- Регистриран на: 02 Авг 2009, 13:17
Re: Поетична кутия
ЕМИГРАНТСКИ РАП
Прощавай, Родино България,
с вулгарните си чалга-певици.
С педерасти с имплантирани цици.
С травестити и сифилистици
и роми възпяващи крадени жици.
С ученици на наркотици.
С проститутки в крайпътни редици,
а журналистите пишат за жрици
(нали са си сродни душици…)
С трагични актьори – комици
и комични актьори – трагици-
легион сексуалексцентрици.
С измислени псевдо класици.
С "екстрасенси",с клошарки-"светици"
и полковници вместо владици.
С телевизионните си склеротици.
С комунягите мулти – критици.
С взривени четиринадесет войници
от марсианци или от лунатици.
С бандити вместо политици-
прагматици с паници,с лъжици
и милиони тютюн-фанатици.
С още толкова алкохолици.
С нелекувани шизофреници
и емигранти като мен-мъченици...
Дано магически антибиотици
излекуват те-сбогом България!
Прощавай, Родино България,
с вулгарните си чалга-певици.
С педерасти с имплантирани цици.
С травестити и сифилистици
и роми възпяващи крадени жици.
С ученици на наркотици.
С проститутки в крайпътни редици,
а журналистите пишат за жрици
(нали са си сродни душици…)
С трагични актьори – комици
и комични актьори – трагици-
легион сексуалексцентрици.
С измислени псевдо класици.
С "екстрасенси",с клошарки-"светици"
и полковници вместо владици.
С телевизионните си склеротици.
С комунягите мулти – критици.
С взривени четиринадесет войници
от марсианци или от лунатици.
С бандити вместо политици-
прагматици с паници,с лъжици
и милиони тютюн-фанатици.
С още толкова алкохолици.
С нелекувани шизофреници
и емигранти като мен-мъченици...
Дано магически антибиотици
излекуват те-сбогом България!
-
mirrea - Мнения: 1741
- Регистриран на: 02 Авг 2009, 13:17
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта