
Често давам за пример на познати как се прероди съпругата ми, която е от Северна България, при срещата с велинградските бани, на първо място, естествено, Сярна баня. Доведох я след като завърши университета да живеем в града. Категорично отказваше да чуе за градска баня. Веднъж спечелих бас и условието беше да отидем на ваните в Сярна баня. Първата крачка бе сторена. А след това... След това инициативата за ежеседмичното ни посещение вече бе нейна. Събира багажа, запазва вана и, без да ме пита искам или не искам, ме повеждаше към банята. Сега казва, че баните и горещата вода на улицата са най-хубавото, което и липсва от Велинград.
Та май оценяваме благинките, които имаме, едва когато ги загубим.