Поетична кутия

[kalispera]

Тази вечер пуснах едно стихотворение в темата "Криза" и реших, че ще е интересно да направим и тема, в която да пускаме стихотворения, които са ни впечатлили, без да стихоплетсваме както в темата "Велинградско хайку". Всички са поканени да изразят мислите, настроението и вижданията си със стих.

Окривам темата със стихотворение на Стефан Стамболов:

Чорбаджийско поучение

Ако искаш правда,
ако търсиш ред,
гол и бос ще ходиш,
братко, на тоз свет.

Всичките минуват
у нас със лъжа,
само тез добруват,
що пият кръвта

на своите братя,
на своят народ,
и се отгояват
от чуждия пот.

Искаш ли да станеш
човек ти богат?
Продай народа,
беси своя брат!

Що ти трябва правда,
свобода и ред,
напълни си джебът,
дор е Петко слеп.

[e-trn]

Има една книжка "Панчатантра". В родната й страна "Индия" децата я четат като книга с приказки и тя е голяма част от нея е написана в стихотворна форма... Ето и малко по повод "Криза" темата малък стих:

Парите при пари отиват,
тъй както слонът търси слон.
Бедняка, осъмнал на пазара,
събужда само своя стон...

И един друг, който особено важи за българите, които чакаме все да ни оправят, все да ни нагласят:
За да постигнеш свойта цел,
дела са нужни, не мечти.
Лъвът щом спи, в устата сънна
газелата не ще влети.

Калиспера, какво ще кажеш стихотворения и рими и на други езици?

[dora]

Калиспера, най-напред да те поздравя за хубавата тема, която си пуснала...Като си говорим за кризи прочетете на Петко Славейков
Песен на паричката ми . колко актуално звучи и днес:

Ах моя царице,
сладка гълъбице,
сирота, горкана,
ти сама остана!
Други ти другари,
коя както свари,
изскочи, отиди
други свят да види.
Твойто мило братче,
сетнето петаче,
сега преди малко,
оплаках го жалко;
и то ма остави,
и тебе забрави.
Сега ти, горчица,
сама си самица;
цяла си сирмия
у празна кисия,
вардиш ти стените,
смишляш дни честити.
От други попарен,
на теб благодарен
за твоята верност
и достопримерност
похвала ти пея:
стихове ти лея:
- Радвай се, парице,
всесилна царице!
Зарад теб, парице,
зарад твойто лице,
що работи стават!
Царства и престоли
зарад тебе шават,
секи теб се моли,
тебе жертви коли.
Господ та не прави,
пак та секи слави:
блажена, честита,
цял та свят почита!
Ти на бой си дребна,
но си най-потребна;
няма си, безгласна,
но и тъй прекрасна;
слаба си, ухилна,
но и пак всесилна!
Вселена поклащаш,
сичко преобращаш,
земята раздигаш
и небето стигаш.
Нищо дарба нямаш,
пак звездите снемаш.
Радвай се, парице,
всесилна царице!
Ти патрици прогласяваш,
ти попове осветяваш,
ти безумни умъдряваш,
ти и старци подмладяваш,
ти и грозни разкрасяваш,
ти си, дет света управляваш!
И какво ти не направяш?
Родения за мотика
поставяш го ти владика,
направяш го и патрика.
Недостойния чрез тебя
висши длъжности обсебя.
Сичко с теб са лесно върши
и затуй та секи търси.
Женско, мъжко теб обича,
старо, младо, след теб тича.
Мирски бил или духовен,
прост ли, частен ил чиновен,
първо и първо за теб пита,
че тъй длъжност изпълнява:
тебе тачи, теб почита
и на тебе се надява,
ти на сички господар си!
Зарад тебе патриарси
дозволяват, разрешават,
законите изменяват,
тайнствата препродават.
Зарад теб архиереи
пленят света кат злодеи.
За теб хитрите кадии,
както щат, лепят шарии.
Зарад тебе дипломати
работят с лъжи рогати.
Зарад тебе чорбаджии
стават страшни ееджии
и търговците, кярджии,
стават чудни айнаджии.
Зарад тебе и попови
измислеват молби нови.
Зарад тебе говедари
(по брадите докторати)
показват се кат лекари,
от Европа упознати.
Зарад теб са принуждени
и простаци неучени
философи да с'обаждат,
от Европа че дохаждат.
Зарад тебе моми млади
земат старци белобради.
Зарад тебе хубавици
земат мъже хухловци
и ергените вдовици.
Ах, за теб са унижават
някои вяра да меняват
и родът си да продават,
живот и душа затриват,
само тебе да добиват!
Други са светци приструват,
бога ради се хортуват,
тез са постници показват,
а онези слово сказват,
проповядват, поучават,
само теб да получават.
Други, виж ги, любородни,
безкористни и свободни,
за ученье предстояват
и газети сочиняват -
уж парите не обичат
и за обща полза тичат;
и то сичко, що са трудят,
тебе в джобдже как да гудят.
Други пишат и превеждат,
гладки стихове нареждат,
пишат смешни календари,
трупат лъжи със товари,
се за тебе, о парице,
о всесилная царице!

[mirrea]

Супер актуално за съжаление.

[kalispera]

Дали е подозирал Петко Славейков, че днес хората ще сме на същото ниво и ще рубуваме на царица-парица!?
Болезнено актуално и вярно за настоящето

[dan]

Здравейте ето едно стихотворение от Радой Ралин,което много ми харесва.

Код за потвърждение: Избери целия код

Градина,пролет,май,цветя,                                                                                                                                               скамейка,шепот сладък.                                                                                                                                                 А сред цветята Той и Тя                                                                                                                                                                                                     любов и тъй нататък                                                                                                                                                                                                           Поля,природа,красота,                                                                                                                                                    река,гора,нататък,                                                                                                                                                          природа,сбъдната мечта,                                                                                                                                                 възторг и тъй нататък                                                                                                                                                                                                          Годеж,венчило,поп и брак,                                                                                                                                                                                                                                 Курорт,море,приятен смях                                                                                                                                                                                момент безумно кратък,                                                                                                                                                  после проза,скука,мрак,                                                                                                                                                  деца и тъй нататък,                                                                                                                                             простор,вълни оттатък,                                                                                                                                                    възбуда,трепет,сладък грях,                                                                                                                                              рога и тъй нататък.                                                                                                                                                          Полуда,нежност,сълзи,плач,                                                                                                                                            плесник и писък кратък,                                                                                                                                                   багаж,билет,дете,носач,                                                                                                                                                  развод и тъй нататък.                                                                                                                                                       Нахалник,пари,кола,                                                                                                                                                       вертеп и той сред мрака,                                                                                                                                                  кафе,билярд,квартира,ключ,                                                                                                                                           жени и тъй нататък.                                                                                                                                                         Бастун,легло.юрган,приют,                                                                                                                                             глава с перчем окапал,                                                                                                                                                     цокало,карти сноп,албум,                                                                                                                                                легло и ъуй нататък.                                                                                                                                                         Наследници,камбанен звън                                                                                                                                                                                              и яма сред цветята,                                                                                                                                                          лопата,кирка,поп и кръст,                                                                                                                                                ковчег без тъй натататък.

[dora]

Дан, за съжаление, така е.


ТИ ПРОСТО СИ ДЛЪЖЕН...


В сезонните болки, в случайните свади,
в съдбовния възел на тъмни причини
безмълвно си казвам:
Не се изоставяй!
Не давай моторчето в теб да изстине!

От себе си махай ръждата набола.
Духа си напрягай до сетната става...
Не се изоставяй
на чуждата воля!
На свойта неволя не се изоставяй!

Не се изоставяй в прегръдка щастлива.
Не падай безкрайно в скръбта си дълбока...
Издишвай мъглата!
В снега не заспивай!
Не спирай в средата на свойта посока!

Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно
излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края!

Георги Константинов

[e-trn]

Dora,

Последното стихотворение е много добро.
Особено ми харесва как завършва:

Ти толкова трудно
излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края!

[kalispera]

Дора, наистина последните редове са много силни и мотивиращи! Нека в трудни моменти си ги припомняме и да продължаваме да дерзаем, защото човек отпусне ли се и седне ли на пътя, другите ще го смачкат в хода си.


Христо Смирненски

НА ГОСТИ У ДЯВОЛА

ПРИКАЗКА ЗА ЧЕСТТА


В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.

Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.

В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!

Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!

Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
веичах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.

Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.

Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.

Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"

Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"

Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"

Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.

И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...

И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.

[dan]

Кой може да продължи това разкошно стихотворение на Давид Овадия -Аз навзаем не съм те обичал, и навзаем не съм те мечтал