ПЯСЪЧНИ ЗАМЪЦИ
На слънцето под галещите пръсти
децата на брега златист стоят,
шепти дъжда от облаците гъсти,
но замъците свои те строят...
Със смях загребват топъл морски пясък
оформят го със мънички ръце,
очите им блестят с невиждан блясък
и пълнят с радост моето сърце...
Но облаците в тъмно посивели
ще срутят замъците им, уви..!
Децата, сякаш мислите прочели
ми смигат сладко: „Няма да вали!”
Строят децата, а до тях, на плажа
увлечено и колене подвило
седи самото Детство с кичур влажен
и гледам как усмихва ми се мило...
Прозрачни струйки весело се стичат
по кожата му бронзово-златиста
за миг на скъпоценности приличат
и връщат в мене спомените чисти...
Очи отворям след секунди...Ето!
Сред пясъка расте градът желан!
Не се страхува от дъжда, морето
и неговата всемогъща длан.
Защото там, със дързост пак поглежда
самото Детство с весели очи,
защото то е пълно със надежда,
безгрижие и слънчеви лъчи!
Павлина Соколова
Велинград e спа столицата на Балканите. Всичко за Велинград ще откриете тук - Новини и личности от Велинград, бизнес и туризъм...
Поетична кутия
НЕ СМЕ НАРОД
Не сме,народ,а мърша,....П.Р.Славейков
- dan
- Мнения: 167
- Регистриран на: 11 Окт 2009, 21:15
Re: Поетична кутия
dan написа:Не сме,народ,а мърша,....П.Р.Славейков
Ш'се сетиш...
-
mirrea - Мнения: 1741
- Регистриран на: 02 Авг 2009, 13:17
Re: Поетична кутия
НЕ СМЕ НАРОД
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.
1875г Писано е преди 136 години но много актуално и днес.Дан
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.
1875г Писано е преди 136 години но много актуално и днес.Дан
- dan
- Мнения: 167
- Регистриран на: 11 Окт 2009, 21:15
Re: Поетична кутия
ЗОВ
Да бях поет роден,
написал бих от порив вдъхновен
най-възторжената ода
за светинята Любов,
за да сгрява тя народа,
под небесния покров....
Ако бях художник надарен,
нарисувал бих с мечтата озарен
картина най-стериоскопична
на 20-21-ия космичен век,
как Вселената след битката епична
ще прославя земния човек....
Гениален композитор ако бях,
без страх от божия небесен смях
възпял бих в най-могъщата симфония
Природата и нейното величие,
мощта и устрема на Разума в хармония,
Материята от Духа в отличие...
Ако бях добър ковач на Разум,
от целия човешки Разум,
изковал бих най-острата стрела,
с коята наведнъж ще унищожат милионите
на войната и порока грозните чела,
за да възтържествуват на века законите....
За всеобщо голямо съжаление
на бъдното и мое поколение,
аз не съм всевластен чародеец,
и кат амбициозен самодеец,
не бих могъл дори с балсам
да излекувам всеки, който сам
Светът решил е да въздигне
от мъката му сила щом изригне...
Аз съм най-обикновен човек
от този атомен-космичен век,
и без да съм велик деец,
нито мързелив светец
кат частица от трудовия-смел народ
живея с ритъма на вечния възход.
Просто призовавам с мойто слово
Борете се за всичко ново!
Богомил Великов Колев
Да бях поет роден,
написал бих от порив вдъхновен
най-възторжената ода
за светинята Любов,
за да сгрява тя народа,
под небесния покров....
Ако бях художник надарен,
нарисувал бих с мечтата озарен
картина най-стериоскопична
на 20-21-ия космичен век,
как Вселената след битката епична
ще прославя земния човек....
Гениален композитор ако бях,
без страх от божия небесен смях
възпял бих в най-могъщата симфония
Природата и нейното величие,
мощта и устрема на Разума в хармония,
Материята от Духа в отличие...
Ако бях добър ковач на Разум,
от целия човешки Разум,
изковал бих най-острата стрела,
с коята наведнъж ще унищожат милионите
на войната и порока грозните чела,
за да възтържествуват на века законите....
За всеобщо голямо съжаление
на бъдното и мое поколение,
аз не съм всевластен чародеец,
и кат амбициозен самодеец,
не бих могъл дори с балсам
да излекувам всеки, който сам
Светът решил е да въздигне
от мъката му сила щом изригне...
Аз съм най-обикновен човек
от този атомен-космичен век,
и без да съм велик деец,
нито мързелив светец
кат частица от трудовия-смел народ
живея с ритъма на вечния възход.
Просто призовавам с мойто слово
Борете се за всичко ново!
Богомил Великов Колев
-
Симела - Мнения: 529
- Регистриран на: 28 Май 2009, 21:54
Re: Поетична кутия
Много харесвам Надежда Захариева и пускам нещо от нея
Ще те ампутирам от душата си.
Без упойка. Нека ме боли.
Точа разума си скалпел яростно.
Трябва да е остър той, нали?
За да те изреже без остатък
само със един замах суров.
Че остане ли от теб и атом,
ще ме заразява със любов.
* * *
И най-накрая те прежалих.
Емоциите си надвих.
С искра от разум ги подпалих,
а с въглена написах стих.
Любов, уж вечно жива, сбогом.
Отнех ти светлия престол.
На месечината двурога
обесих твоя ореол.
Недей оплаква своя жребий.
Не ме разсмивай с късен плач.
Жестока съм, но не към тебе.
На себе си съм аз палач.
Ще те ампутирам от душата си.
Без упойка. Нека ме боли.
Точа разума си скалпел яростно.
Трябва да е остър той, нали?
За да те изреже без остатък
само със един замах суров.
Че остане ли от теб и атом,
ще ме заразява със любов.
* * *
И най-накрая те прежалих.
Емоциите си надвих.
С искра от разум ги подпалих,
а с въглена написах стих.
Любов, уж вечно жива, сбогом.
Отнех ти светлия престол.
На месечината двурога
обесих твоя ореол.
Недей оплаква своя жребий.
Не ме разсмивай с късен плач.
Жестока съм, но не към тебе.
На себе си съм аз палач.
-
Симела - Мнения: 529
- Регистриран на: 28 Май 2009, 21:54
Re: Поетична кутия
Изкушавам се да ми пусна още едно стихотворение, но то е от Георги Константинов
В ЕДНА ПРЕКРАСНА УТРИН...
В една прекрасна утрин
си преброих приятелите -
точно така,
както човек проверява пулса си,
сам стиснал китката на своята ръка.
Един, двама, трима...
Да кажем - четирима...
А може би - петима...
От твърдите ми думи
някой се подразни.
Друг не понесе
характера ми мек.
Онзи пък внезапно
ме намрази,
защото обичам и друг човек.
След толкова
общи болки и весели наздравици,
след толкова завои
на житейската река
нерешително изправям пръстите
на едната си ръка...
Все пак някакъв отговор се получи,
си казвам усмихнат и блед...
Цял живот човек се учи
да брои до пет.
В ЕДНА ПРЕКРАСНА УТРИН...
В една прекрасна утрин
си преброих приятелите -
точно така,
както човек проверява пулса си,
сам стиснал китката на своята ръка.
Един, двама, трима...
Да кажем - четирима...
А може би - петима...
От твърдите ми думи
някой се подразни.
Друг не понесе
характера ми мек.
Онзи пък внезапно
ме намрази,
защото обичам и друг човек.
След толкова
общи болки и весели наздравици,
след толкова завои
на житейската река
нерешително изправям пръстите
на едната си ръка...
Все пак някакъв отговор се получи,
си казвам усмихнат и блед...
Цял живот човек се учи
да брои до пет.
-
Симела - Мнения: 529
- Регистриран на: 28 Май 2009, 21:54
Re: Поетична кутия
Един чудесен стих в чудесния, но топъл ден!
СВЕТЪТ Е ХУБАВ,СВЕТЪТ Е ЧУДЕСЕН
Ако понякога ти дотежи
от чужди обиди и чужди лъжи,
ти не замлъквай,ти не тъжи-
тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав,светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен.
Нищо,че някой кръгъл глупак
днеска по пътя подлага ти крак.
Пей и със песен го ти накажи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав,светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен.
Своята радост на друг разкажи,
своята рана сам превържи.
Твоята песен със друг те сближи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав,свтът е чудесен,
светът има нужда от твоята песен.
Недялко Йорданов
СВЕТЪТ Е ХУБАВ,СВЕТЪТ Е ЧУДЕСЕН
Ако понякога ти дотежи
от чужди обиди и чужди лъжи,
ти не замлъквай,ти не тъжи-
тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав,светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен.
Нищо,че някой кръгъл глупак
днеска по пътя подлага ти крак.
Пей и със песен го ти накажи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав,светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен.
Своята радост на друг разкажи,
своята рана сам превържи.
Твоята песен със друг те сближи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав,свтът е чудесен,
светът има нужда от твоята песен.
Недялко Йорданов
-
dora - Мнения: 618
- Регистриран на: 10 Фев 2009, 21:00
Re: Поетична кутия
Приятелите
Приятелите се броят на пръсти.
Броиш до пет и казваш си:"Дотук!"
Но всеки пръст си има своя същност.
И всеки пръст е брънка от юмрук.
Останаха най-верните приятели,
повярвали във мене фанатично.
И тях не ги уплаши клеветата,
защото вярват в мен и ме обичат..
И Те ме спряха на ръба на бездната.
Със тях спокойно ще вървя напред.
А другите,по-многото, изчезнаха...
Не са ми нужни!...Щом броя до пет.
Таня Трифонова
Приятелите се броят на пръсти.
Броиш до пет и казваш си:"Дотук!"
Но всеки пръст си има своя същност.
И всеки пръст е брънка от юмрук.
Останаха най-верните приятели,
повярвали във мене фанатично.
И тях не ги уплаши клеветата,
защото вярват в мен и ме обичат..
И Те ме спряха на ръба на бездната.
Със тях спокойно ще вървя напред.
А другите,по-многото, изчезнаха...
Не са ми нужни!...Щом броя до пет.
Таня Трифонова
-
Симела - Мнения: 529
- Регистриран на: 28 Май 2009, 21:54
Re: Поетична кутия
Симела, пускаш напоследък все стихове за приятелите, по-точно за фалшивите приятели. Да не би да преживяваш разочарование от такива?
In order to be irreplaceable one must always be different.
-
kalispera - Мнения: 1591
- Регистриран на: 04 Фев 2009, 12:45
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта