Хайде нещо в поетичната кутия- до всички майки
А мама ми говореше по скайп
... а мама ми говореше по скайп
и исках да я галя по ръцете,
върху които двойка паяци
годините ѝ в мрежа вплетоха.
И исках да ѝ кажа как ми липсва,
как зее празнина в душата ми,
да ѝ разкажа тъжната си истина
и колко до сега съм се напатила,
и колко ми тежи вината...
Вината, дето бавно ме убива...
И колко всъщност мразя скайпа,
и опашатите лъжи, че съм щастлива.
... а мама ми говореше по скайп-а
и виждах във очите ѝ надежда,
че мога с всичко да се справя,
че всичко покрай мене се подрежда.
И трябваше да ѝ спестя заблудите,
но нямах сили да го сторя...
Затова се втурнах като лудите
със кармата си да се боря.
... а мама ми говореше по скайп
и колко ласкав бе гласът ѝ,
и вярваше във мене до безкрайност,
и ме побиваха студени тръпки
при мисълта, че хората са смъртни,
че утре може да потърся мама,
но с някой друг роднина да се свържа
и да ми каже - Майка ти я няма...
... а мама ми говореше по скайп,
накрая ме целуна през монитора
и аз потънах като в тайнство
и топла обич се разля в гърдите ми...
Румяна Симова
Велинград e спа столицата на Балканите. Всичко за Велинград ще откриете тук - Новини и личности от Велинград, бизнес и туризъм...

Поетична кутия
Re: Поетична кутия
В деня на виното и любовта-едно страхотно стихотворение
ЧАШИ ЗА ВИНО ......
Когато бедността ми беше млада -
като жена ми млада, като мен, -
си купихме в една дъждовна сряда
две чаши от един сервиз червен.
Щастлива беше първата вечеря:
две чаши вино - цяла нощ любов.
А ето ме сега - от студ треперя
след мебели със позлатен обков.
До новия им плюш съм като старец.
Те ще останат и след мене, знам,
а във смъртта се влиза като в арест -
със златни вещи не приемат там.
Това ме мъчи днес и ме тревожи:
дали и чашите ще станат прах.
Износих тридесет и девет кожи
и своя малка истина разбрах:
след мъките и горестите наши,
след часове на радост и на смях
остават само тези двете чаши,
а времето минава между тях.
И скърцат нощните му дървояди.
Да скърцат - за добро или за зло, -
но мойте чаши ще останат млади,
защото червей не яде стъкло.
Защото само любовта векува,
а всичко друго се превръща в прах.
Със тези чаши плаках и пирувах
и свойта малка истина разбрах:
Не ми е нужно пухено възглаве,
ни мебели със позлатен обков,
Две чаши вино за едно "Наздраве",
две чаши вино за една любов. ........
ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ
ЧАШИ ЗА ВИНО ......
Когато бедността ми беше млада -
като жена ми млада, като мен, -
си купихме в една дъждовна сряда
две чаши от един сервиз червен.
Щастлива беше първата вечеря:
две чаши вино - цяла нощ любов.
А ето ме сега - от студ треперя
след мебели със позлатен обков.
До новия им плюш съм като старец.
Те ще останат и след мене, знам,
а във смъртта се влиза като в арест -
със златни вещи не приемат там.
Това ме мъчи днес и ме тревожи:
дали и чашите ще станат прах.
Износих тридесет и девет кожи
и своя малка истина разбрах:
след мъките и горестите наши,
след часове на радост и на смях
остават само тези двете чаши,
а времето минава между тях.
И скърцат нощните му дървояди.
Да скърцат - за добро или за зло, -
но мойте чаши ще останат млади,
защото червей не яде стъкло.
Защото само любовта векува,
а всичко друго се превръща в прах.
Със тези чаши плаках и пирувах
и свойта малка истина разбрах:
Не ми е нужно пухено възглаве,
ни мебели със позлатен обков,
Две чаши вино за едно "Наздраве",
две чаши вино за една любов. ........
ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ
-
dora - Мнения: 618
- Регистриран на: 10 Фев 2009, 21:00
Re: Поетична кутия
На всички съфорумци- ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ!
ПРОЛЕТ
Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!
Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.
Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.
Тя пита: "Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?"
И после те грабва и носи
на своите светли крила.
В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.
Ти имаш любима? - Обичай!
Ти вярваш в живота? - Добре!
Подай си ръката челична -
отвънка е пролет! Здравей!
ПРОЛЕТ
Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!
Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.
Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.
Тя пита: "Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?"
И после те грабва и носи
на своите светли крила.
В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.
Ти имаш любима? - Обичай!
Ти вярваш в живота? - Добре!
Подай си ръката челична -
отвънка е пролет! Здравей!
-
dora - Мнения: 618
- Регистриран на: 10 Фев 2009, 21:00
Re: Поетична кутия
Причини
margalo.bg
И небето си има причини
да потрепва понякога в страх.
Колко много еони, години,
то се взирало в земния прах.
А гърдите му дишали взора
и издишвало често мъгли,
но небето мечтаело хората
и безкрайните морски вълни.
И морето си има причини
да потрепва понякога в страх.
Сред вълни тюркоазено сини,
то се питало: „Бях ли, не бях?“
А очите му търсили свода,
иззад онзи бленуван тих бряг,
откъдето небето и хората
се прегръщали силно над тях.
И аз си имам безкрайни причини
да се крия – да ме е страх.
Бях сама милиони години
под небето – на морския бряг.
А душата ми търсеше смисъл,
окована в човешко сърце
и разпъваше пагубна мисъл,
мойто крехко и женско телце.
„Ако бях се родила в небето,
ако бях се родила море,
ако бях всичко туй, за което
всеки търси, а всъщност не е.“
И тогава намерих причина
въпреки, че ме е страх,
да приема на прага на зимата,
всичко туй дето съм, и не бях.
margalo.bg
И небето си има причини
да потрепва понякога в страх.
Колко много еони, години,
то се взирало в земния прах.
А гърдите му дишали взора
и издишвало често мъгли,
но небето мечтаело хората
и безкрайните морски вълни.
И морето си има причини
да потрепва понякога в страх.
Сред вълни тюркоазено сини,
то се питало: „Бях ли, не бях?“
А очите му търсили свода,
иззад онзи бленуван тих бряг,
откъдето небето и хората
се прегръщали силно над тях.
И аз си имам безкрайни причини
да се крия – да ме е страх.
Бях сама милиони години
под небето – на морския бряг.
А душата ми търсеше смисъл,
окована в човешко сърце
и разпъваше пагубна мисъл,
мойто крехко и женско телце.
„Ако бях се родила в небето,
ако бях се родила море,
ако бях всичко туй, за което
всеки търси, а всъщност не е.“
И тогава намерих причина
въпреки, че ме е страх,
да приема на прага на зимата,
всичко туй дето съм, и не бях.
Ако си направил добро – скрий, ако са ти направили добро – разкажи
-
drago - Мнения: 4
- Регистриран на: 20 Авг 2017, 17:50
Re: Поетична кутия
Драго ме провокира и сега пускам едно стихотворение, което много ме трогна!
НЕЖНОСТ
Додето сме млади, додето сме хубави,
Обичта покрай нас все кръжи и кръжи...
Очите ни срещат погледи влюбени,
Ушите ни слушат мили лъжи –
И ний разцъфтяваме като горди кринове,
Къпани от ласкави дъждове,
Галени от ветрове копринени,
Блеснали в лъч мигновен...
Но когато очите ми избелеят
И по ръцете избият кафяви петна,
Когато косата ми със снега се слее
И стана просто стара жена –
От всички, които са ме любили,
Край мен ще остане само един:
И за него аз ще съм винаги хубава,
Неотделима, както преди.
Той ще милва ръката ми стара и грозна,
Ще ме води полека с усмивка добра...
Затова сега мисля със нежност за този,
Със когото ще се състаря.
Станка Пенчева
НЕЖНОСТ
Додето сме млади, додето сме хубави,
Обичта покрай нас все кръжи и кръжи...
Очите ни срещат погледи влюбени,
Ушите ни слушат мили лъжи –
И ний разцъфтяваме като горди кринове,
Къпани от ласкави дъждове,
Галени от ветрове копринени,
Блеснали в лъч мигновен...
Но когато очите ми избелеят
И по ръцете избият кафяви петна,
Когато косата ми със снега се слее
И стана просто стара жена –
От всички, които са ме любили,
Край мен ще остане само един:
И за него аз ще съм винаги хубава,
Неотделима, както преди.
Той ще милва ръката ми стара и грозна,
Ще ме води полека с усмивка добра...
Затова сега мисля със нежност за този,
Със когото ще се състаря.
Станка Пенчева
-
dora - Мнения: 618
- Регистриран на: 10 Фев 2009, 21:00
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта