Велинград e спа столицата на Балканите. Всичко за Велинград ще откриете тук - Новини и личности от Велинград, бизнес и туризъм...

Поетична кутия

Re: Поетична кутия

Мнениеот kalispera » 18 Дек 2009, 22:21

dan написа:Кой може да продължи това разкошно стихотворение на Давид Овадия -Аз навзаем не съм те обичал, и навзаем не съм те мечтал :?:


ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.
In order to be irreplaceable one must always be different.
Аватар
kalispera
 
Мнения: 1591
Регистриран на: 04 Фев 2009, 12:45

Re: Поетична кутия

Мнениеот dan » 18 Дек 2009, 22:50

Браво Калиспера,разгада загадката,само че Обич за обич е на Ефтим Ефтимов,а на Давид Овадия е следващата загадка. -Аз вярвам в мълчаливата лябов ,без думи без красиви обещания ...... ПП Грешката в предишната загадка е моя за което се извинявам.
dan
 
Мнения: 167
Регистриран на: 11 Окт 2009, 21:15

Re: Поетична кутия

Мнениеот kalispera » 19 Дек 2009, 23:17

АЗ ВЯРВАМ В МЪЛЧАЛИВАТА ЛЮБОВ

Давид Овадия

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.
In order to be irreplaceable one must always be different.
Аватар
kalispera
 
Мнения: 1591
Регистриран на: 04 Фев 2009, 12:45

Re: Поетична кутия

Мнениеот dora » 20 Дек 2009, 00:21

Българско стихотворение

Момчета, знам, че вече ви дотегна
и хлябът сух, и голата ракия,
и тежкото небе на тази бедна
страна, в която няма прокопсия....
Великите й царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна, съвеста пияна,
а ореолите - алъш-вериши
и луд е, който плаче с Дебелянов
по някакави си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци, дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши...
Защо е с тях? Защо не е с народа?
момчета, знам, че е на халос туй, че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем, дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне - като в турско време,
"Къде си, вярна ти, любов народна?"


Ивайло Балабанов
Аватар
dora
 
Мнения: 618
Регистриран на: 10 Фев 2009, 21:00

Re: Поетична кутия

Мнениеот dan » 20 Дек 2009, 09:22

Браво Калиспера ,че толкова бързо разпозна стихотворението на поета партизанин от Пловдив.То не много известно но на мен много ми харесва.
dan
 
Мнения: 167
Регистриран на: 11 Окт 2009, 21:15

Re: Поетична кутия

Мнениеот Симела » 30 Дек 2009, 23:28

Едно много силно стихотворение

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез

Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи

Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни

Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

Дамян Дамянов
Аватар
Симела
 
Мнения: 529
Регистриран на: 28 Май 2009, 21:54

Re: Поетична кутия

Мнениеот kalispera » 03 Яну 2010, 01:32

Дора, Симела, пуснали сте много хубави стихове.
Скоро ще се включа и аз. :)
In order to be irreplaceable one must always be different.
Аватар
kalispera
 
Мнения: 1591
Регистриран на: 04 Фев 2009, 12:45

Re: Поетична кутия

Мнениеот kalispera » 03 Яну 2010, 22:23

Да, пръснати сме като дребни птици,
смъртта е гарван, ние сме мушици.
Увяхва всичко на земята и цъфти,
смъртта е колело, а ние – спици.



Пред мъката – постлан килим сме ние;
в гърдите с плам, в очите с дим сме ние;
запрегнати в ярема на съдба жестока,
в море от гняв неугасим сме ние.


Овце сме ние, а светът прилича на кошара,
към нейната врата смъртта ни кара.


Без обич – обич искаш ти самата.
И търсиш истината, а си ти – лъжата.


==============================
==============================

Дари ме господ с четири неща:
ум, име, бодър дух и доброта,

И всеки надарен така от него.
Без капка скръб ще мине през света.

Съдбата си благослови и справедлив живей,
разкъсай своята скръб: волнолюбив живей!

И не тъжи, когато сред богатите те няма -
намирайки се сред бедняците, щастлив Живей!

Завист не таи към този, който смяташ за щастлив,
че към теб от завист може някой друг да е обзет!

И както да ласкаеш ти змията -
Накрая ще те клъвне за отплата.

Подлецът си е винаги подлец,
Пази се на мерзавец от ръката.

Взри се в Рудаки, когато искаш да се увериш:
не сърце у него бие, а една душа - тъга.

Абу Абдаллах Джафар Рудаки
In order to be irreplaceable one must always be different.
Аватар
kalispera
 
Мнения: 1591
Регистриран на: 04 Фев 2009, 12:45

Re: Поетична кутия

Мнениеот Симела » 03 Яну 2010, 23:06

Цялата житейска мъдрост е в тези стихове! Благодаря ти , Калиспера! А за теб имам специален поздрав, но ще го пусна тук, а не в поздрави
Аватар
Симела
 
Мнения: 529
Регистриран на: 28 Май 2009, 21:54

Re: Поетична кутия

Мнениеот e-trn » 03 Яну 2010, 23:32

Не знам как ви се четат толкова дълги стихове, въпреки че наистина са хубави :D

Видях само за какво става дума и Рудаки и се сетих за един друг доста известен "подобен" поет, на който се приписва една известна мисъл, която в оригинал може да е била и римувана:
Какви хора съм виждал само - върху тях има дрехи... какви дрехи съм виждал само - в тях няма хора.

Не знам официално превеждано ли е това на български, но някой може ли да се сети за кой поет става дума.
Bang!
Аватар
e-trn
 
Мнения: 825
Регистриран на: 03 Фев 2009, 17:08

ПредишнаСледваща

Назад към Хобита

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

cron