Под повърхността на ежедневието

Пускам тази тема, провокирана от речта на Стийв Джобс, която можете да гледате ето тук с български субтитри http://vbox7.com/play:457eef73
Към края той казва Когато бях на 17 г., някъде прочетох нещо от сорта "Ако живееш всеки ден като сякаш ти е последен, някой ден вероятно ще се окажеш прав." Това ми направи впечатление и от тогава, в продължение на 33 години, всяка сутрин се поглеждам в огледалото и се питам: "Ако днес е последният ми ден, щях ли да искам да направя това, което смятам да правя днес?" И винаги, когато отговорът е бил "Не" в продължение на няколко поредни дни, разбирам, че трябва да променя нещо.
Смятате ли, че доста често, улисани в ежедневни, злободневни проблеми и дейности, забравяме, че животът ни има край. И когато някой ден този край дойде, ще съжаляваме, че сме изживяли живота си по начина, по който сме. Ще съжаляваме, че не сме направили някои големи проблеми, не сме поели някои рискове, не сме се възползвали от шансове. А сме се оставили инертни по течението, оковани в коловозите и нормите, наложени от обществото?
Към края той казва Когато бях на 17 г., някъде прочетох нещо от сорта "Ако живееш всеки ден като сякаш ти е последен, някой ден вероятно ще се окажеш прав." Това ми направи впечатление и от тогава, в продължение на 33 години, всяка сутрин се поглеждам в огледалото и се питам: "Ако днес е последният ми ден, щях ли да искам да направя това, което смятам да правя днес?" И винаги, когато отговорът е бил "Не" в продължение на няколко поредни дни, разбирам, че трябва да променя нещо.
Смятате ли, че доста често, улисани в ежедневни, злободневни проблеми и дейности, забравяме, че животът ни има край. И когато някой ден този край дойде, ще съжаляваме, че сме изживяли живота си по начина, по който сме. Ще съжаляваме, че не сме направили някои големи проблеми, не сме поели някои рискове, не сме се възползвали от шансове. А сме се оставили инертни по течението, оковани в коловозите и нормите, наложени от обществото?