Велинград e спа столицата на Балканите. Всичко за Велинград ще откриете тук - Новини и личности от Велинград, бизнес и туризъм...

Поетична кутия

Re: Поетична кутия

Мнениеот kalispera » 23 Яну 2010, 22:46

Ех, Мегаламер, какво си разбрал ти и как си го разбрал не знам. Най-вероятно се шегуваш, разбира се.
Но аз като прочетох стихотворението, пред мене оживя цялата сцена на бедното семейство, което въпреки мизерията подслонява и нахранва госта.
Кучето им и то е гладно и гледа жално как децата и госта ядат, а стопанинът го почуква по главата, за да не им пречи, вторачено в тях.

Този куплет, който критикуваш малко е объркан наитина
На мен постлаха на кревата
до трите бузести деца
със трите звучни сърчица.
Те се завиха на земята.

Уж са му постлали до децата на кревата, пък в накрая се казва, че те са се завили на земята. :roll:
Не мисля, че гостът е нахален. Може би, стопаните щяха да се обидят и наскърбят ако той беше отказал гостоприемството им.
Но в крайна сметка какво значение има? Целта на автора е била изрази гостоприемството на българина, макар и беден, макар и измъчен.
И към катанци неприучена -
по нравите на бедността
стоеше тежката врата
гостолюбиво незаключена...


...Балканът дишаше горещо.
Аз крачех весело, понесъл
едно усещане за песен
и още нещо,
още нещо...

Крачи весел, защото сърцето му е радостно, че е срещнал такива добри хора, защото когато получиш човешко отношение и доброта от някого, ти става леко и оптимистично, че светът е добър и ти също искаш да бъдеш добър като него.
In order to be irreplaceable one must always be different.
Аватар
kalispera
 
Мнения: 1591
Регистриран на: 04 Фев 2009, 12:45

Re: Поетична кутия

Мнениеот megalamer » 23 Яну 2010, 23:10

kalispera написа:Ех, Мегаламер, какво си разбрал ти и как си го разбрал не знам. Най-вероятно се шегуваш, разбира се.
Но аз като прочетох стихотворението, пред мене оживя цялата сцена на бедното семейство, което въпреки мизерията подслонява и нахранва госта.
Кучето им и то е гладно и гледа жално как децата и госта ядат, а стопанинът го почуква по главата, за да не им пречи, вторачено в тях.

Този куплет, който критикуваш малко е объркан наитина
На мен постлаха на кревата
до трите бузести деца
със трите звучни сърчица.
Те се завиха на земята.

Уж са му постлали до децата на кревата, пък в накрая се казва, че те са се завили на земята. :roll:
Не мисля, че гостът е нахален. Може би, стопаните щяха да се обидят и наскърбят ако той беше отказал гостоприемството им.
Но в крайна сметка какво значение има? Целта на автора е била изрази гостоприемството на българина, макар и беден, макар и измъчен.
И към катанци неприучена -
по нравите на бедността
стоеше тежката врата
гостолюбиво незаключена...


...Балканът дишаше горещо.
Аз крачех весело, понесъл
едно усещане за песен
и още нещо,
още нещо...

Крачи весел, защото сърцето му е радостно, че е срещнал такива добри хора, защото когато получиш човешко отношение и доброта от някого, ти става леко и оптимистично, че светът е добър и ти също искаш да бъдеш добър като него.


Ти не виждаш ли, че и самия автор не е наясно какво иска да каже:

И към катанци неприучена -
по нравите на бедността
т.е вратата не се заключва, щото са толкова бедни, че просто няма смисъл - няма какво да се открадне от тях...

пък сетне продължава:

стоеше тежката врата
гостолюбиво незаключена...

гостолюбиво друг път - нали по-нагоре сам казва че е по нравите на бедността....

За мен това стихотворение звучи така:

Призив до всички граждани тарикати:

Вървете по планинските селца - там онези загубеняци хем ще ви нахранят безплатно, хем ще преспите на аванта у тях /ако ви постелят при децата - изритайте хайванчетата на земята/ и и доволни и щастливи ще се приберете във града!
Аватар
megalamer
 
Мнения: 3761
Регистриран на: 26 Сеп 2009, 22:36
Местоположение: Велинград

Re: Поетична кутия

Мнениеот kalispera » 24 Яну 2010, 00:49

Ееее, Мегаламер, ти какво обобщение направи! Направо ме разби, но това си е твое право.
In order to be irreplaceable one must always be different.
Аватар
kalispera
 
Мнения: 1591
Регистриран на: 04 Фев 2009, 12:45

Re: Поетична кутия

Мнениеот megalamer » 24 Яну 2010, 01:18

kalispera написа:Ееее, Мегаламер, ти какво обобщение направи! Направо ме разби, но това си е твое право.

Ами нали в това се състояла красотата на поезията - че всеки тълкува стиховете по своему :rofl: :rofl:
Аватар
megalamer
 
Мнения: 3761
Регистриран на: 26 Сеп 2009, 22:36
Местоположение: Велинград

Re: Поетична кутия

Мнениеот Симела » 24 Яну 2010, 09:24

Мегаламер, ето ти едно стихотворение за разбор.



МИЛОСТ

Щом очи притворя – детството се връща.
Ето я отново селската ни къща.

Ето ме на двора – кончето разресвам.
Весело подскачат два-три едри песа.

В малката кошара агънцата блеят,
а в небето чисто пак дъга пъстрее.

Гълъбите кацат върху мойто рамо.
Татко – на балкона. Сред лехите – мама.

И звъни за празник църковна камбана.
Цялата вселена в този звън е сбрана.

НО – сънят ми свършва. И вместо камбана
пак звъни будилник. Пак ме парва рана.

Моите родители са отдавна в гроба.
Мене ме влудяват градските тегоби.

И добре, че нощем, като хляб насъщен
в детството щастливо пак денят ме връща.

И по милост Божия стихва всяка драма.
Татко – на балкона. Сред цветята – мама

Николай Гюлев
Аватар
Симела
 
Мнения: 529
Регистриран на: 28 Май 2009, 21:54

Re: Поетична кутия

Мнениеот megalamer » 24 Яну 2010, 13:16

Симела написа:Мегаламер, ето ти едно стихотворение за разбор.


Какво има да му се анализира ? Типичен софийски жител... Реве за село, ама се не връща!
Аватар
megalamer
 
Мнения: 3761
Регистриран на: 26 Сеп 2009, 22:36
Местоположение: Велинград

Re: Поетична кутия

Мнениеот Симела » 25 Яну 2010, 19:27

Живот

Живей,когато имаш всичко
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей,когато ти се плаче
или от плач си отвратен
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън
и ако всичко си отрекъл
повикай Слънцето отвън.

Живей,дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо
усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко и когато
животът вече изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей ! И всяка адска жега
с капчукова вода полей !
Дори да ти коват ковчега,
живей,Приятелю,живей !...

Матей Шопкин
Аватар
Симела
 
Мнения: 529
Регистриран на: 28 Май 2009, 21:54

Re: Поетична кутия

Мнениеот dan » 25 Яну 2010, 19:56

Господи,колко си хубава.........Калиспера би ли продължила? : surrender : : surrender : : surrender :
dan
 
Мнения: 167
Регистриран на: 11 Окт 2009, 21:15

Re: Поетична кутия

Мнениеот Зарина » 26 Яну 2010, 08:47

Дан, нещо Калиспера се изгуби , за туй цялото стихотворение на Христо Фотев ти го изпращам аз, а На Калиспера,измисли друга загадка- аз също ще й пусна


Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.


Калиспера, това стихотворение е много известно и ена известен български поет-лирик, вече на години

Аз на заем не съм те прегръщал и на заем не съм те мечтал....??????
Аватар
Зарина
 
Мнения: 110
Регистриран на: 07 Яну 2010, 09:09

Re: Поетична кутия

Мнениеот dan » 26 Яну 2010, 21:29

Зарина ,,Обич за обич на Ефтим Ефтимов.Другата ми загадкае. Вървим,мълчим,мъчително мълчим..... :?:: :?:: :?::
dan
 
Мнения: 167
Регистриран на: 11 Окт 2009, 21:15

ПредишнаСледваща

Назад към Хобита

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

cron